ФS08/ФаКтастика

От Алманах "ФантАstika"
Версия от 17:47, 26 септември 2009 на Sastavitel (беседа | приноси) (Нова страница: == Руски фантастичен инженер кръстник на американската космическа програма „Аполо“ == Не с...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Руски фантастичен инженер кръстник на американската космическа програма „Аполо“

Не само любителите на фантастика, но и читателите на Алексей Толстой знаят за инженер Гарин от романа „Хипeрболоидът на инженер Гарин“. Но наскоро стана ясно, че героят има прототип – реален изобретател.

През 1924 г. Толстой на почивка в Царско село се запознава с изобретателя Аполон Цимлянски. Той се прехранвал с преподаване на физика и математика в местното училище, а през свободното си време разработвал смъртоносно оръжие. Тази среща вдъхновила писателя за образа на инженер Гарин, но животът на прототипа се оказал не по-малко фантастичен от литературния.

През 1921 г. синът на чиновник, завършил Петербургския технологичен институт, изобретил странно устройство, което нарекъл „топлинна пушка“. Според свидетели, той успявал да изтръгне от обикновена стъклена колба тънък лъч ярка светлина, с която режел бронирани листове метал от няколко десетки метра. Червените командири, на които демонстрирал изобретението си, с недоумение повдигали рамене – някаква дяволия! Нямали си представа от бойни лазери!

Инженер Цимлянски живо се интересувал от работата с радиоактивни вещества – създал математически модел на верижната реакция (в Европа това било направено много по-късно). Но ученият напразно атакувал наркоматите и ведомствата, опитвайки се да заинтересува съветските чиновници. Страната още не се е оправила от разрухата, отвръщали му те, а вие с вашите фантазии...! И изхвърляли чертежите и изчисленията му право в кошчето.

За да се отърват от него, го изпратили в командировка зад граница. Така през 1929 г. Цимлянски се оказал в Германия, в лабораторията по атомна физика на „Круп“. И станало чудото – неговите „фантастични идеи“ заинтересували сериозни учени. „Инженерът от Русия“ се оказал обкръжен от внимание и грижи, проявили жив интерес към нереализираните му проекти. Особено ги интересували разработките на Цимлянски върху ракета с течно гориво. През 1932-а го направили съветник на младия конструктор Вернер фон Браун (1912-1977), ръководител на новосъздадената лаборатория за такива ракети. Фoн Браун от най-млади години мечтаел за полет до Луната и намерил в лицето на Цимлянски единомишленик.

Съветското разузнаване несъмнено не сваляло очи от Цимлянски, обаче „червените професори“ отново подвели държавните органи с уверението, че Аполон е фантазьор.

Междувременно „фантазьорът“ получил достъп до най-високите кабинети, най-секретните проекти и документи. С Цимлянски се срещал и самият Мартин Борман. Главният нацист обсъждал с него проекта за лунна експедиция. Резултат от тези разговори било сътрудничеството му с Браун по създаването на ракетата А-3. наречено по-късно ФАУ – Оръжие на възмездието, и Месершмитите Ме-163 и Хе-176. През 1936-37 г. конструкторът разработил знаменития Фаустпарон, от който водят родословието си всички съвременни гранатомети. Има сведения, че през 1936 г. в Саксония в изоставена шахта под негово ръководство е бил произведен пробен взрив на ядрен заряд, съставен от метален уран и графит.

Когато Съветите узнали с какво се занимава „Фантазьора“, бил открит ловният сезон за него. После ненадейно СССР загубил всякакъв интерес към него.

Едва във втората половина на XX век станало известно как е завършил земния си път конструкторът. През 1938 г. го поканили на прием в съветското посолство. Предложили му да се върне в Родината. Той отказал. Специално пристигналият от Москва чекист го почерпил с вино и се разделили като първи приятели. На сутринта го намерили мъртъв в квартирата му.

И така, по официални данни на 24 октомври 1938 г. Цимлянски починал от хранително отравяне. Но в същата нощ от изпитателния полигон на „Месершмит“ излетял и не се върнал нов образец на реактивен изтребител. Тъй като Цимлянски имал пропуск за този полигон, се оформило предположението, че откраднатият самолет е бил пилотиран от Цимлянски. Долетял до Данциг, а после прелетял до Швеция. Там посланичката Колонтай го препратила в СССР, където наистина умрял през 1944 г. Според тази версия Цимлянски бил разузнавач, измъкващ тайните на немското оръжие. Немците не успели да настроят производството на бомбите на Цимлянски, защото той ги манипулирал. Насочени по лъжлива следа, немските физици така и не смогли да създадат атомна бомба.

След Втората световна война Вернер фон Браун, както и много други учени, се оказал в САЩ, където продължил разработките си, в основата на които лежали идеите на Аполон Цимлянски. През 1969 г. след успешното изпитание на проекта „Сатурн“ – „Аполо“ и първото кацане на Луната, Вернер фон Браун направил сензационно съобщение: „Мой учител е руският инженер Аполон Цимлянски, на когото съм много благодарен за получените знания“. Известно е, че идеята за наименованието на програмата „Аполо“ е дадена от фон Браун.




Съдбата на химерите

Не само в митологията, не само в политиката или фантастиката, но и в биологията е пълно с химери. Химерата по дефиниция е същество образувано от частите на други същества, най-вече между човешки и животински.

В контекста на последните постижения на биологията правото за създаване на биоорганизми-химери застана пред човечеството с особено актуална сила. Нещата са се конкретизирали дотам, че пред законодателните органи на САЩ е представен законопроект по този въпрос. Реалната медицинска нужда от такива действия е била мотивирана с необходимостта за изучаване на гръбначния мозък, (клетки от човешки такъв, да се внедрят в маймунски гръбначен стълб). До този момент се е считало, че в това няма нищо аморално. Но някои организации оглавявани от сенатора Сам Браунбек (Sam Brownback) са обезпокоени от разрастването на тези опити и искат специални ограничения за такива експерименти.

Според други изследователи, наближава денят, когато на масата ще се поставят и дискусиите за реални хибридни същества, създадени в нелегални лаборатории с престъпни цели.




Православният метеорит или правоверната риба?

На 18 октомври 1916 г. край Приморие, на 220 км от Владивосток, е паднал 256-килограмов болид. След падането той се разцепил на две части. На плоската стена от разделянето придошлите местни жители видели образа на Христос, такъв, какъвто го знаем днес от Торинската плащаница. Това място е станало свещено и десетилетия наред не секва потокът от поклонници пред метеорита, изложен в местния музей.

В Арабско море пък плува риба, върху едната страна на която от естествените шарки на пигментацията ù се образува надписът „Аллах“, а то другата „Мохамед“. Всяка риба от този вид („цихлида“) се ражда с такъв надпис и го носи до края на живота си. Изследователите са категорични, че това е генетично предопределено.



Симетриада на космосценария

Ейбръхам Линкълн

убит е с изстрел в главата през 1861

в петък.

Убиецът е роден през 1831

Секретарят му Кенеди

го съветвал да не излиза този ден.

Убиецът бил убит наскоро

след смъртта на президента.

Джонсън – следващ президент

Джон Ф. Кенеди

1961 е убит с изстрел в главата

в петък.

1931 е роден убиецът му.

Секретарят му Линкълн

го съветвал да не излиза този ден.

Убиецът бил убит наскоро

след смъртта на президента.

Следващ президент – Джонсън




Интравизия

Тази фантастична история е започнала преди три века, но става „видима“ за нас през 1919 година, когато в новосъздадения Новосибирски краеведски музей е предаден дневникът на минералога от 17 век Александър Карамишев, в който се описва неговият апарат за придаване на прозрачност-невидимост на непрозрачна материя. Зам.-директорът на музея В. И. Любенкович направил пълно дешифриране на ръкописа и през 1929 г. публикувал статия за това в местния вестник „Северный краевед“. Веднага следва разгромна статия за „научното мошеничество“ на подобни твърдения, а КГБ посещава музея. Иззет е дневникът, регистриран под номер 978 в документите на музея, а 70-годишният Любенкович е отведен в неизвестна посока. Скоро близките му получават известие за неговата смърт в Москва, но никой от тях не е информиран кога и на кое гробище е погребан. С това щяхме да можем да припишем тази история към „тайните, покрити с мрак“, ако не беше изненадващото продължение, дошло от чужбина 40 години по-късно.

През 1970 г. в шведското списание „Чудеса на науката и техниката“ излиза статия на научния историк Райнар Хагел от Стокхолм, в която се разказва за „необикновеното откритие“, направено през 17 век от малко известния руски учен А. Карамишев. Става ясно, че на демонстрацията на апарата, проведена на 27 януари 1776 г. в Петербургското минно училище, освен руснаците са присъствали и видните шведски минералози Леман, Брикман и Канкрин. В своя строго научен труд „Проблеми на минералогията“ Леман отделя специална глава за Карамишев: Там четем: „… С демонстрацията на своя апарат Карамишев доказа възможността всеки непрозрачен шпат да получи кристална прозрачност, подобна на безцветния исландски шпат.“ Брикман пък привежда в своя труд автентичните слова на руския изобретател, обърнати към руските студенти:

„Господа студенти. Днес ще ви покажа измисленото от мене въздействие над минните породи. Това въздействие се свежда до придаване на идеална прозрачност на минералните тела… Изобретеният от мен апарат е несъвършен, но той вече действа. Ето, виждате, господа! Това откритие е много нужно ако не на нас, то на потомците ни… Малка е още силата на апарата ми, но си представете химика и геогноста (геологопроучвател), въоръжени с този „просветлител“. И металургът, и геогностът. и химикът ще видят под земята рудите и металите, ще видят вътрешността на пещите, ще наблюдават чудесните превръщания на веществата…“

(Цитатите са от книгата на Николай Непомнящи „Откритие след откритие“, Москва, 2003) Какво е това? Мошеничество на авторите? И двамата шведски учени са образец на академичен скепсис и добросъвестност, никой в тяхната родина не ги подлага на съмнение. Може би руснакът е измамник? За Карамишев е известно следното: Завършил е Екатерининбургското минно училище, после Московски и Упсалски университети, там под ръководството на самия Карл Линей блестящо защитава дисертация, има многочислени трудове по минералогия, химия и геогнезия (геология), избран е за действителен член-кореспондент на руската и шведската академии. Преценете сами…




Душевни комуникации

Резултатите от продължителни експерименти на германския офталмолог Руди Щерн, руския психолог Андрей Вятски и сънародника му инженер Всеволод Николаевич показват, че в роговицата на човешките очи има странни образувания с неизяснено досега предназначение, наречени амакринови клетки. По всяка вероятност те са зрителният антипод на „нормалните си роднини“, функциониращи като приемници на информация от околната среда. Тримата изследователи констатират, че амакриновите клетки излъчват електромагнитни вълни само с две честоти във вид на мощни импулси.

Според Щерн роговицата е в постоянна връзка с мозъка, която ù дава възможност да комуникира с него паралелно на очния нерв. Ученият обяснява, че амакриновите клетки живеят по-дълго от всички останали. Вятски и Николаевич са на същото мнение. Руснаците конструираха уред, който може да черпи информация от амакриновите клетки, съхранявана в тях под формата на електромагнитни вълни. Те предполагат, че излъчваните от тях импулси са предназначени за обект, намиращ се в космическото пространство. Адресатът навярно е предполагаемият от мнозина учени гигантски вселенски компютър, чиято памет колекционира информация за всеки от нас в съответен файл, казва Николаевич, според когото този файл всъщност е човешката душа. Щерн съобщи, че супермодерната апаратура, с която работи, е прихванала „кражба“ на чужди мисли – амакриновите клетки на испанка, известна с екстрасензорните си способности, буквално издърпали информация от „братовчедките си“, разположени в роговицата на нейна приятелка. По всяка вероятност природата дарява по-специални хора (каквато беше Ванга например) със способността да се сдобиват с информация, съхранявана в чужд мозък.




Щастливото 13 на Вагнер

13 букви съдържа името на Вагнер, написано на родния му език. 13 = 1+8+1+3 – 1813 е годината на неговото раждане. 13 октомври е датата, на която решава да се посвети на музиката. 13 музикални драми е написал през целия си живот. 13 септември е датата, на която е открит театърът, където Вагнер започва кариерата си. 13 август е дата на откриване на посветения на Вагнер театър в Байройт. 13 април е датата, когато той завършва операта „Танхойзер“. 13 март 1861 г. – тази опера е изпълнена за пръв път и става най-големият му провал. 13 май 1865 г. – втората ù премиера става най-големият му триумф. 13 години продължава изгнанието му извън родината. 13 февруари е датата на неговата смърт. 13 години са изминали, откак Германия е обединена.

Ех, какво ли е да се запознаеш с автора на този сценарий???