Представяне на електронно списание „Цитаделата“
citadelata.com
Александър Драганов – Darth Sparhawk
Да пиша материали за „Цитаделата“ за мен винаги е било лесно, но да напиша нейна история вече ми е много по-трудно. Може би, на първо място, защото не съм присъствал, когато тя е била създадена. Това е станало през 2003 година, а автор на идеята е бил Васил Мирчев-младши (известен в Интернет като Lord Razaell). Воден от любовта си към фентъзито, той решил да направи свое електронно списание. И така се появила „Цитаделата“. Първоначалната ни среща с него не бе дружелюбна – по онова време аз бях в друг сайт и се счепкахме лошо в интернет. След време обаче нещата се наредиха така, че се запознахме и броени седмици след това аз вече бях в „Цитаделата“. Заедно решихме сайта да се реорганизира от електронно списание в по-традиционна и по-често обновяваща се форма, докато накрая си закупихме домейн и се превърнахме в портал, актуализиран почти ежедневно.
Доста неща се промениха в „Цитаделата“ и несъмнено за в бъдеще ще се променят още повече, тъй като ние гледаме да следим и световните тенденции в жанра. Така, когато сайтът бе основан, той бе фокусиран предимно върху епичното фентъзи (поредиците на „Бард“). След това обаче обхвана по-широк диапазон произведения, прегърна „Хари Потър“, „Междузвездни войни“, започна да следи излизащите на Запад творби, филми с фантастична тематика. Всичко това донесе на сайта и най-хубавото – феновете, които напълниха форума и се присъединиха като автори към екипа ни.
Какво съдържа сайтът? На първо място, традиционните рубрики – биографии на автори, актьори, рецензии на книги, филми и компютърни игри – макар че трябва да призная, че последното остава наша ахилесова пета. Най-голямата ни гордост със сигурност е рубриката „Интервюта“ – в която имах честта и удоволствието да се свържа с някои от най-любимите си писатели като Р. А. Салваторе, Реймънд Фийст, Маргарет Вайс, Ричард Кнаак... Имаме задължителната графа „Творчество“, разделена на лично творчество и фен-фикшъни по чужди светове. Направихме и някои по-нетрадиционни секции – биографии на герои, описание на различни чудновати същества от фантастични произведения или световни митологии и – рубриката, която аз лично най-много си обичам – „Дуел“. „Дуел“-ите са въображаеми сблъсъци между герои от различни произведения, всеки от които е защитаван от предварително избран потребител. Става много интересно – нещо като игра на шах, но разчитаща на силата на словото и убеждението, а не на сухата логика (макар последната понякога да помага). Имаме секция с направени от нас любителски клипове, макар те все още да са твърде малко. Имаме, разбира се, и обща рубрика „Разни“, в която публикуваме различни статии. Накрая е рубриката, посветена на Националния клуб за фентъзи и хорър – организация, която аз ръководя и която на практика се сля със сайта след няколко години паралелно съществуване.
От дистанцията на времето мога да определя сайта като успешен – не само заради посещенията, които са стотици всеки ден, нито заради обема, който вече стана доста сериозен. Според мен основната сила на „Цитаделата“ е страстта – емоцията, която аз и останалите автори и потребители имаме към него. Сайтът не е съвършен – понякога допускаме неточности с правописа български, а друг път – макар, твърдя, много рядко – и с фактологията. Но според мен това е маловажно пред емоцията, огъня, който гори във феновете на сайта, който ни събира и го прави това, което е. И затова целта на сайта е с този огън да съгради място, което фентъзи феновете да нарекат свой виртуален дом – дом, в който да прочетат за подвизите на любимите си герои от любимите си книги и филми и да намерят сродни души.
Мисля, че ако ние – авторите на сайта и неговите потребители – сме успели в това, то съществуването на citadelata.com има смисъл.
А сега – ето и някои от материалите ни.
Героите са това, което според мен е най-важното за едно произведение. Но много често феновете спорят кой е най-силният, най-великият, направо най-готиният герой – нещо според някои детинско, но според мен изключително забавно. Ето пример за възможно разрешение на такъв спор от нашата рубрика „Дуел“.
Хари Потър срещу Ерагон
Дата: 20.03.2007
Въведение
Darth Sparhawk
Хари Потър и Ерагон имат сходни черти не само като биография – и двамата са сираци, спечелили си враждебността на опасни и зли господари на черната магия, минали през ужасната загуба на близки хора и участвали в смъртоносни битки със страховити изчадия на мрака, на възраст, в която е нормално най-голямата тревога на момчето да е това, че е отрязан от момиче (което, в интерес на истината, се случва и на двамата – спомнете си Чо Чан и Аря). Двамата обаче имат сходна история и като поява в полезрението на феновете: „Хари Потър и Философския камък“ е издаден от малко издателство и в малък тираж в мъгливата Великобритания, след серия от болезнени за авторката Дж. К. Роулинг откази, а „Ерагон“ е издаден от родителите на Кристофър Паолини и цялото разпространение на първото му, вече апокрифно издание е коствало огромни усилия от страна на младия автор. И двете книги обаче постепенно постигат шеметна популярност, изкачват се в класациите за бестселъри и получават зрелищни екранизации, спечелили десетки и стотици милиони долари приходи. И макар повечето фенове на „Хари Потър“ да харесват „Ерагон“ и обратното, спорът кое е по-добро от двете произведения е неизбежен и обикновено той се изчиства в сравнение между двамата млади герои, дали името на произведенията по тях. И когато с една непремерена (дали?) реплика Кристофър Паолини се изхвърли, че Ерагон ще победи Хари, защото има дракон на своя страна, между феновете на двете серии пламнаха искрите на сблъскани магии. „Съвсем добре го е казал Кристофър – доволно потриваха ръце феновете на Ерагон, – но дори и без Сапфира Ерагон ще се справи с Потър, той владее не само магията, но и меча“. „Дори драконът няма да помогне на Ерагон! – не останаха длъжни феновете на Хари. – Ако си спомняте Огнения бокал, Хари знае как да се справя с дракони!“ И така нататък. В този дуел ние ще дадем право на двама фенове – единия заклет привърженик на Хари, другия – на Ерагон, да си кажат мнението.
Младият магьосник и новият драконов ездач. Последната надежда срещу падащия и в двата им свята мрак.
Един срещу друг.
Битката започва сега.
Кой герой харесвате повече и защо?
Green Lord
Хари – истината е, че винаги съм се възхищавал на това очилато хлапе. Наистина той е пример за оцеляване в този жесток свят, в който живеем ние. Ако човек се предава пред най-малкото изпитание, той отслабва физически и психически всеки ден. Можете ли да си представите само колко трудно е да си сирак. Да живееш с хора, които те мразят, които се дразнят въобще от това, че все още си жив. Хари, като всеки един добър персонаж в книгите, се среща с много врагове, но не скланя глава пред тях, никога не застава на колене. Какво е да бъдеш тероризиран по този жесток начин?! Не искам да знам, но със сигурност трябва да си много силен за да оцелееш. Още 11-годишен, върху него пада тежко бреме, разбира, че досега е бил заблуден. Той не е просто един обикновен мъгъл, а е велик маг. Страшната истина, че родителите му са умрели от ръката на злия Волдемор само и само за да го спасят, го втрещява, но той не се предава.
Точно заради това аз подкрепям Потър.
Eragon 16
Героят, когото харесвам повече от двамата, е Ерагон. Той и великолепният му дракон Сапфира са по-близо до сърцето ми. Не че Хари и приятелите му Хърмаяни и Рон не ми харесват, напротив. Но Ерагон е устоял на много по-трудно от Хари обучение и е минавал къде-къде по-високи препятствия. Той е по-издръжлив и не се бори само с магия, той може да се бие и с меч, нещо, което Хари е правел единствено в „Стаята на тайните“, но едва ли е чак такъв боец. Аз харесвам повече Ерагон, защото е по-издръжлив, по-емоционален образ и с това, че е нетърпелив и настоятелен. Само с двама учители, той се превърна в един силен и почти непобедим драконов ездач!
Кой е по-великият герой от двамата?
Green Lord
И двамата са много велики герои, но все пак подкрепям Потър. За мен той е пример за подражание. Може да прозвучи малко дръзко от моя страна, но бих казал, че той е второто име на храбростта. Човек,който живее в настоящето и без да се замисля, е готов да се жертва на каквато и да е цена. Примерите за това са безброй: срещите му с лорд Волдемор, битката с базилиска. Много по-възрастни магьосници от Потър, които се смятат за опитни, никога не са могли да се противопоставят на Черния лорд, а още по-малко – да оцелеят.
Eragon 16
Ерагон! Както споменах по-горе, той има много по-сложно обучение и неговата магия е по-силна. Той може да изсмуква енергията от заобикалящите го същества. Може да прониква и в умове – нещо, което Хари не прави особено добре. Освен това Ерагон има и още едно оръжие – Сапфира. Чрез бързо летене той може да избегне повечето магически атаки и дори с подходящата магия да ги обърне срещу противника си.
Кой ще победи в битка?
Green Lord
Тук не е въпросът до сила. Глупаво е да се мисли, че в една битка по-силният побеждава. Ерагон може да има дракон и меч, но често хитростта в една битка надделява. Хари успя да надхитри дракона в „Огнения бокал“ и сега нищо няма да му попречи да победи и Сапфира. Често съм слушал досадните коментари на някои хора „Хари без пръчката си е нищо“. А защо не се запитате Ерагон без меча си какво представлява. За мен битката е ясна: Хари е по-силният и физически, и психически от двамата. Притежава пъргавина, ловкост и ум, които не всеки ги има (не намеквам нищо). Хари ще победи в битката между себе си и Ерагон.
Eragon 16
Тук въпросът вече не е толкова лесен. Хари има предимства, има и недостатъци. Ерагон има предимства, но и той има недостатъци. И все пак за мен победител ще е Ерагон. Неговата магия е по-силна поне според мен. Плюс това Сапфира има огнен дъх, който ще помете Хари, преди да е изрекъл „авада“. А и Ерагон може да взима и от неговата енергия, като пробие стените около ума му. Както всички знаят, Хари не е много добър в това, а Ерагон го прави. Но аз пак ще кажа, че обичам и двамата. И въпреки това според мен Ерагон е по-силният и ще победи.
Ставайки дума за дуели, скромността и коректността ме кара да призная, че ние далеч не сме първите, които са измислили топлата вода. Силата на такива „сблъсъци“ е отдавна открита от развлекателната индустрия в САЩ. Сега ще позволя на колегата Васил Мирчев-младши да представи едно от най-известните такива творения и с това да дам пример на материал от рубриката „Разни“:
Комиксовата вселена Aliens versus Predator
автор: Razael
Ако има нещо, което да ме плени повече от „Междузвездни войни“ и „Звездни рейнджъри“, то това несъмнено е света на Aliens versus Predator („Пришелците срещу Хищника“). Една идея, тръгнала от комиксите, пренесла се в света на компютърните игри и накрая реализирана на големия екран. Aliens versus Predator е вселена, успяла да заплени почти всеки фен на фентъзи и фантастика, който харесва филми като „Терминатор“, „Хищникът“, „Звездни рейнджъри“ и всякакви истории за война с извънземни същества. Въпреки това загадките около пришълците и хищниците си остават. Откъде идват те, коя е тяхната родна планета и защо изобщо нападат хората? Много от тези неща и до ден днешен си остават загадка за голямата част от феновете. В този материал ще поставя личното си впечатление от комиксите и ще се опитам да разкрия пред вас повече за порядките на пришълците и хищниците.
Какво е Aliens versus Predator? Просто един от многото франчайзи, биха казали повечето критици. Игри, филм, комикси. В много почитатели на фантастиката е останалото погрешното впечатление, че всичко тръгва от компютърната игра за PC AvP (вместо Aliens versus Predator), излязла преди около 5 години, или нейния по-ранен вариант за Amiga. Същинското преплитане обаче са комиксите на Dark Horse, известни най-вече с комиксите за „Междузвездни войни“. В далечната 1980 година Dark Horse Comics успяват да се сдобият с правата на филмите „Пришълецът“, „Хищникът“, „Терминатор“ и „Робокоп“ и да отвърнат на вълната от комикси със супергерои, с които Marvel Comics заливат пазара. Едни от най-добрите серии са тези за пришълците, инфектирани звездни станции, тонове от чудовища и морски пехотинци, борещи се с тях. Излизат все повече комикси за тези същества, също така се появяват и цели многотомни серии като Colonial Marines, където се появяват и други извънземни същества. По-късно идват и така наречените crossovers (кросоувъри или преплетени), тоест различни герои същества се срещат и става наистина забавно. За кратки примери ще посоча „Хищникът срещу Супермен“, „Супермен срещу Пришълците“ и много други.
Както обаче следва, първият контакт между Хищника и Пришълеца се осъществява 1990-а, когато писателят Randy Stradley казва: „Хей, какво би станало, ако няколко Хищника решат да излязат на лов за Пришълци?“ След което написва кратка и проста екшън история със следният сюжет: 1 – Пришълци инфектират човешка планетарна база, 2 – Банда млади Хищници нахлуват, за да се бият с Пришълците за спорта, и 3 – Нашите герои, оцелелите хора, са поставени между чука и наковалнята. Така се появява и първият комикс, озаглавен Aliens versus Predator. Последвалата го вълна от комикси за AvP е заливаща. Феновете не се интересуват много от сюжета и това какво става и искат още и още. За това и повечето последвали комикси буквално дублират първоначалната история с малко разкрасяване. Например добавят се още една-две точки: 4 – пристигат морските пехотинци, и следователно 5 и 6 – морските пехотинци измират и главният герой оцелява.
Пътят до вдъхновяването на тази култова идея е дълъг. Само комиксите за Пришълеца в личната ми колекция са около 30, а за Хищника – около 10-15. И тъй като идеята на този материал е AvP, смятам да не акцентирам върху историите за отделните същества, които са не по-малко забележителни. Самите заглавия Colonial Marines и Alien Resurrection говорят сами за себе си. Та да продължа по същество. Едно от загатванията, че идеята може да бъде реализирана на филм, е финалът на филма „Хищника 2“, където в космическия кораб на хищниците върху стената с трофеите им бе положен череп на Пришълец. Много по-късно, вдъхновен от комиксите, игрите и тази подсказка в „Хищника 2“, режисьорът Пол Андерсън създава хитовия филм „Пришълеца срещу Хищника“. Филм, предлагащ ни добро обяснение за много от нещата в отношенията между хора, Пришълци и Хищници. Дава някои обяснения, които игрите AvP и още по-култовата AvP 2 не предлагат. Разбира се, има го и обратния ефект. Обаче нито игрите и филмите не могат да разкрият обширната вселена на Aliens versus Predator. Единствения отговор дават комиксите на Dark Horse, и най-вече тези за AvP.
Когато казах, че ще говоря предимно за AvP, излъгах. Информация за Хищника човек може да получи от култовия комикс за космическите ловци Homeworld. Ще се изложа, като кажа, че още не съм чел този комикс, но предполагам, че става дума за родния дом на Хищниците. За това откъде идват Пришълците научаваме достатъчно от филмите и комиксите, всички знаят черния астероид и огромния храм вътре, съдържащ стотици яйца на пришълци, както и огромното туловище на извънземно същество, от което очевидно се е излюпила първата им кралица.
Накрая бих искал да представя екипът на „Цитаделата“ – хората, които са направили много за сайта и за вървящия редом с него Национален клуб за фентъзи и хорър:
Васил Мирчев-мл. (Razael, Lord Razaell)
Васко е основателят на сайта и затова аз лично ще му бъда вечно признателен, тъй като ми даде занимание, в началото започнало като хоби, но после прераснало в нещо смислено и прекрасно, свързало ме с най-добрите ми приятели. Започващи от него.
Александър Драганов (Darth Sparhawk)
Това съм аз. Обичам фентъзито и затова ще пиша за него, докато мога.
Искрен Иванов (DARTH_SIDIOUS)
Човекът, който бързо стана трети в екипа ни, оказвайки ни неоценима помощ по форумните въпроси. Грижата му за сайта съперничи на моята и на Раз.
Стефан Раднев (Накор) и Георги Суванджиев (Harry Potter)
Прекрасните администратори, на които тук е мястото да се извиня за постоянния тормоз в изискванията си за различните му там дизайни и екстри по поддръжката. Помагат ни напълно безвъзмездно.
Специални благодарности още и за:
Иван Василев (Eragon 16)
Дамян Христов (Yann)
Александър Горненски (Green Lord)
Християн Йовчев (Prince Kheldar)
Радослав Балабанов (Darth Allanon)
Станимир (Master Chief43)
Мартин Москов (RAT 400) Благой Д. Иванов
Валентин (Drizzt, Yuna)
Михаил (Nae’blis)
Георги (geca_pi4a)
Криси (Adurna)
Darklord
Potter fenka
И за всички останали, написали материали за нашия сайт, а също и за всички, които го четат. Без тях той нямаше да бъде мястото, което е.
