Светлини сред сенките

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

Светлини сред сенките - Калин Ненов, Светлана Янева

Казанлъшкият фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ се ражда официално на 2 септември 2004 г в читалище „Възродена Искра“. Негови майки и татковци са ученици в местните училища, повечето още в прогимназията (или дори по-мънички). Ръководи ги Валентина Димова, която вече е издала няколко повести и романа за деца, включително фантастичните „Внимание, някой играе“ и „Макс – момчето от реалния свят“. Първоначалното клубът се казва „Фентъзи и фантастика“; сегашното му име е заимствано от фентъзи поредицата, чиято първа книга („Играта“) казанлъчани подготвят за издаване в момента.

Младите фенове постепенно (и за изненада на повечето възрастни такива) се насочват към съвместно писане и илюстриране на фантастични книги. Първият резултат е приказната повест „Въже от светлина“ (2005 г.), която има 10 автора и 8 илюстратора. Както и следващите им книги, „Въже от светлина“ е издадена със средства на читалище „Възродена Искра“ и външни спонсорства; реакциите на читателите са силно положителни, но заглавията не стигат до големите книжарници и съответно остават сравнително неизвестни извън Казанлък.

През 2006 г. излиза „Шахтата“, фантастично-алегорична повест с герои – съвременни български ученици, попаднали в Ада. Нейни автори са 16 момчета и момичета, а илюстраторите този път са 12; това вероятно я прави книгата с най-много (известни) автори в света. (Почти сигурно е, че тя държи рекорда за брой автори на кохерентно повествование – не антология, каквато по същество е Библията, или буриме, а единичен текст, над който са работили различни хора.)

През 2007 г. клубът издава написания от 6 ученика и Валентина Димова „Монетата“ - първия български ню уиърд роман. „Монетата“ е част от заплануваната трилогия „Аурелион - вечният баланс“, чиято втора книга вече се пише.

В следващия брой ще ви запознаем подробно със „Светлини сред сенките“. Тук ще ги представим с кратък откъс от „Монетата“:

– Защо тормозиш така горкото дете? – строго попита Ализабет. – То се старае. Толкова много усилия полага да ти направи впечатление. Гледах го преди да тръгнем. Видях как те обикаля от разстояние. Пита те дали искаш нещо и очаква да му дадеш шанс, Киа. Защо не му позволиш да заслужи доверието ти? Какво всъщност се случи с вас при коболдите, демоните да ги грабнат до един...

– Доверие! – Киа потърси с поглед Айк, но посърналото му личице й причини нова вълна от неприятни усещания. – Как мога да се доверя на едно дете?

– Киа! – викна врачката и за момент всички лица се извърнаха осъдително към нея. После Типодин притисна Айк в прегръдката си, опитвайки се да го разведри. – Децата са си деца. Понякога са истински ангелчета, а друг път не знаят какво точно искат. Каквото и да е сторило това елфче – посочи го тя с дългия си пръст, – то не бива да плаща за грешката си такава жестока цена. Не можеш да си позволиш да го лишиш от приятелството си. Разбрах от Типодин, че ти си му дала надежда.

Врачката крещеше, за да надвика тракането на колелетата, а силният й глас забиваше думите в мозъците на всички.

– Той просто избяга! – отрони като на себе си Киа. – Бях готова да заложа живота си за това дете, а то...

– Ах! – изпъшка Ализабет и се плесна силно по коленете. Вагонетката им подскочи и врачката вкопчи нокти в слабата ръка на Киа. – Деца, деца... Ама и ти си още дете, така да знаеш! Да заложиш живота си, това ли му каза? Не, Киа, не натоварвай Айк с толкова голяма дажба, в името на Създателя! Дай му присъствието си. Говори с него, играйте на нещо... Научи го да обича тази проклета планета, да я приема като свой дом. Не го карай да се чувства длъжник.

Междувременно ги посетете на сайта им; и научете повече за „Аурелион: Монетата“ оттук.

Калин Ненов, Светлана Янева, 2008

За основа на материала е ползвана статията Клуб Светлини сред сенките в БГ-Фантастика.