70 години от рождението на Иван Пунчев

От Алманах "ФантАstika"
Версия от 15:34, 14 април 2013 на Sastavitel (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Йордан Янков

Pun4ev.jpg

Някога, някъде се е родил човек. Ритал е топка по празните следвоенни софийски улици, катерил се е по дървета в някакво забравено село, вървял е по тихите пътеки, високо горе в планината, ден след ден е изпълнявал ритуала по запалването на безчет цигари, вдишвал е аромата от джезвето кафе, очите му са блестели, увлечен в разговори с красиви жени, красиви очи са го изпращали скришом с поглед, безброй изкачени стъпала, безброй извървени стъпки, безброй отражения във витрини, недовършени разговори, дълги раздели и едва започ-нали срещи. Така минава живота на човек.

Някога, някъде се е родил поет. Да си поет е сложно занимание, както казват. Да се вслушваш в ритъма на своя живот, да откриваш как тоновете му влизат в резонанс с живота на други хора, да търсиш хармонията в леещите се думи и емоциите зад тях. Много често поетите остават анонимни. Много често поетите запазват ритъма на строф-ите само за себе си. И само малка частица от тях се влива в ритъма на живота около тях.

Някога, някъде се е родил мислител. Да си мислител е самотно занимание, както казват. Години наред да преследваш призраците на абстрактни понятия, да се рееш в ефирни хипотези, за да ги приземяваш след това в солидни теории. Компания ти правят само мислите изречени от други хора, живели в други епохи, на други континенти, някак странно събрани на едно място в твоята глава. След себе си мислителят оставя върволици от думи и изречения, които очакват някой друг мислител да ги покани на среща в своята Вселена от понятия, хипотези и теории.

Преди 70 години се е родил Иван Пунчев. След себе си остави една спираща дъха теория на диалектическата математика и математическата диалектика, толкова красива, колкото строфите които пазеше за своите прия-тели, теория която ни води в лабиринта на ежедневните малки радости и големи трагедии по пътя към онази Вселена, където всичко писано от поети и философи ще се сбъдне, и да - Земята ще бъде рай - ще бъде едно от многото обиталища на Космическия Разум.

Юбилеите идват и отминават. Остават върволицата от думи и изречения, които винаги ще запълват едно огромно отсъствие.