Ортокар – новият православен автомобил

Пламен Сивов

На последното световно автомобилно изложение в Горубляне беше представен нов концептуален автомобил, съобразен с нуждите на православните потребители и най-вече с нуждата от солиден, безупречен в догматично, канонично, литургично и патриотично отношение протоколен автомобил за нуждите на църковното ръководство. Това е първият пробив на българския клон на фирмата Ортотек (OrthoTech) на пазара на автомобили и макар засега да не се очертава търговски бум на марката „Ортокар“ (епископатът все още предпочита, неясно защо, западни, предимно немски, безбожно скъпи и откровено неправославни модели), нека все пак погледнем благосклонно към това предложение. „Истината не е в количеството“, твърдят от фирмата-производител, цитират епизоди от църковната история – и като православни сме принудени да се съгласим с тях.

Автомобилът представлява уникална комбинация от върхови технологии и традиционни, фрапиращо ретроградни в някои отношения, хрумвания на група юродстващи, бивши инженери, уволнени поради съкращения от Института по машиностроене на БАН. И макар производителите да твърдят, че всеки детайл от интериора, екстериора и системите на колата е бил проектиран и реализиран с благословията и под прекия духовен надзор на висши църковни служители – изцяло и в буквата, и в духа на светото Православие (в което ние не се съмняваме), резултатът очевидно повдига много вежди (както казват англичаните) и въпроси (както бихме казали ние). Навярно и главният лекар на „Четвърти километър“ е имал своите резерви, но писмото му до Светия Синод по повод юродстващите и техните благочестиви инженерни занимания засега си остава поверително.

Присъстващи на изложението интелектуалци определиха представения модел „Ортокар“ като „еманация на кахърната кондиция на националната еклесиологичост“ и „инфернална репрезентация на дискурсивния кризис, цивилизационния разпад и шизофренната хронифицираща дисфункционалност на Homo Adorans Bulgaricus“. Дори само заради тези ярки и лесно запомнящи се определения си заслужава да се абстрахираме от мрачните прогнози за пазарен неуспех на този модел сред широките клерикални маси и да го разгледаме по-отблизо.

Най-набиващата се на очи модификация на возилото (на външен вид то изглежда като нещо средно между модел на „Волга“ от 60-те, походен параклис, папамобил, катафалка, приветлив танк и Фолксваген „бръмбар“) е т. нар. центриран волан – нито ляв, нито десен, за да не се изпада в еретични крайности, както любезно ни осведомиха проектантите. Воланът е разположен в геометричната среда на таблото. Така шофьорът е освободен от необходимостта да говори с досадни спътници, да върти глава като шугав и да се отвлича от шофирането и непрестанната молитва. В предната половина на колата просто не е предвидено място за втори пътник, а освободеното пространство от двете страни на шофьора е усвоено по революционен начин, както ще стане дума по-нататък.

Конструкторите очевидно са били водени от убеждението, че двигателят, шасито и всички останали елементи от ходовата част не са от особено значение за успеха на една православна кола. Цялото им внимание е било насочено към купето и съобразяването му с идеята за православен комфорт. Двигателят е на Москвич „осмак“, модел 1975 г. – една доказала се във времето руска технология, символизираща стародавността, непреходността и вечната актуалност на Преданието (в случая разбирано от инженерите по-скоро като задно предаване с колянов вал) и напомняща за Третия Рим, Втория Йерусалим и още нещо, но в суматохата забравих какво.

Озвучителната система е изненадващ, но не особено сполучлив опит да бъде възроден грамофонът и виниловите плочи като звуков носител. Автомобилът идва добре зареден с петдесетина плочи (33 и 45 оборота) с архивни записи на монодийни песнопения в изпълнение на Любителския състав на пенсионираните солунски железничари от 40-те и 50-те години на 20-и век („По-стари православни записи не можахме да открием“, оправдаха се от Ортотек), като другата изненада е, че в системата липсва анти-шоков механизъм. Не става въпрос за естествения шок у слушателя от гъгнивите, но вдъхновени изпълнения на железничарите, а за това, че игличката на грамофона неприятно прескача – дори при паркиран, напълно неподвижен автомобил. Когато журналисти обърнаха внимание на този недостатък, представител на производителя отговори лаконично, че „само циганите карат песните докрай“ – юродстващите, както знаем, често говорят в притчи. Тази неглижираност към качеството на звука отчасти може да се обясни с наличието на добре функциониращо барче с охладена манастирска ракия от едната страна, и кокетна бъчвичка с манастирски пелин, здраво закрепена с шарнирни болтове от другата страна на шофьора – и наистина, при такива екстри кой би обърнал внимание на качеството на музиката?

Изненадите не свършват дотук. Водени от убеждението, че шофирането (и изобщо – всяка ръководна роля в живота) е мъжко призвание, конструк торите са предвидили обезопасителна система AWD (Anti-Woman Drive), чието предназначение е да предотвратява неправомерни опити колата да бъде подкарана от представителки на слабия пол. Хитроумен датчик, вграден в шофьорската седалка, позволява двигателят да бъде включен само при наличие на мъжки атрибути у шофьора. Субективно проверката на датчика се усеща като дискретно опипване – поне така твърдят конструкторите. Заслужава да се спомене, че присъстващите на изложението представители на фирмата Ортотек категорично („панически“ беше думата, употребена от светската преса в типичната за тях стилистика на инсинуации и очерняне на църквата) отказаха да демонстрират лично новата система, а сред посетителите доброволци така и не се намериха. Затова засега представяме системата AWD само въз основа на информацията от рекламната брошура (разпространена в един екземпляр, леко опърпан, с петна от лютеница) на Ортотек. Журналистите успяха все пак да накарат продавачите-консултанти да демонстрират клаксона на колата – разнесоха се звуците на „Да воскреснет Бог и расточатся врази Его“ – и според присъстващи богослови, с това решение конструкторите малко са попрехвърлили мярката на благочестието. От богословите също разбрахме, че употребата на светена вода в резервоара на чистачките е явно кощунство. Според обясненията на представители на Ортотек, „Пръскането върху стъклото е освещаване на автомобила и возещите се, а не банално измиване, както на вас ви се иска, жидове мръсни такива“, каквото и да означава това.

Демонстрацията на „революционните“ газови фенери с полуавтоматично запалване, монтирани във фаровете, предизвика вяли ръкопляскания. Фаровете гаснат от тръскането, газта омирисва купето, а автоматиката се състои от канап, прекаран до таблото, който се дърпа, за да се регулира дължината на фитила. Климатик колата няма – за да се удари по душевната и телесна топлохладност и благочестиво да се изнурява плът¬та в жегите; потоотделянето било здравословно и полезно – особено за клириците с наднормено тегло. За сметка на това външният въздух минава през тамян-система, ароматизираща атмосферата в купето. Тамянът се сипва периодично (веднъж на два часа) в специален отвор – там, където обикновено се намира запалката на другите автомобили. Доброволци издържаха около осем минути в ароматизираното купе, след което трябваше да ги свестяват, но поне бяха припаднали в молитвено настроение.

Новост в горивната система е наличието на датчик в резервоара, който разпознава произхода на горивото и предупреждава за петролни и газови продукти от неправославен произход – мюсюлмански, западен и т.н. „Ортокар“ може да бъде подкаран само с деривати на каспийския нефт и изобщо – с руски рафинирани православни петролни продукти. (Търговското наименование на датчиковата система е Petrol OrthoPure.) При опит да бъде сипан неправославен бензин в резервоара, последният се самозатваря със специална клапа, включва се алармата (гръмва познатото „да расточатся врази“), а когато шофьорът опита все пак да подкара колата, системата за предпазване от жени AWD (виж по-горе) преминава от дискретен (Touch&Feel) към недискретен (Grab&Squeeze) опипващ режим.

Вградената GPS навигационна система с търговското наименование GPS Pilgrim (GPS поклонник) е заредена с информация за маршрутите до всички манастири, църкви, параклиси и свети места в област Дуръс, Албания (за покритие на останалата част от света потребителите ще плащат отделно), като системата сигнализира при приближаване на всяка такава дестинация; нещо повече – двигателят автоматично се изключва за две седмици при опит святото място да бъде заобиколено или подминато. Така, според конструкторите, се дисциплинират вярващите и вниманието им се насочва към важните неща и маршрути в живота, стимулира се поклонническият туризъм и икономическото развитие на манастирите, в които закъсалите шофьори ще изкупват вината си с двуседмична ангария. Ако пък шофьорът е епископ, двуседмичният му принудителен престой в незаслужено подминатия манастир ще бъде само Церкви и Отечеству на ползу, за духовно просветление и телесно отслабление на игумена и вразумление и назидание на монашестващите.

Друга интересна hi-tech новина е автоматичното затъмняване на всички стъкла, включително предното, при наближаване на билбордове с разголени жени, питейни заведения, публични домове, гей-клубове, офиси на правозащитни организации, посолства на държавата Израел и други подобни обекти. Принципът на действие на високотехнологичната система OrthoProtect, разпознаваща тези обекти, засега е търговска тайна. На всички опити на журналистите да получат някаква информация за технология¬та, юродстващите инженери отговаряха неизменно с кискане в шепи. Те обаче коментираха риска от катастрофа при затъмнено предно стъкло като оправдан и премерен – коментарът им бе, че и в живота е така – когато се пазиш от греха, се предаваш в Божиите ръце, „а на който не му харесва, да ходи пеша“. На такъв аргумент какво може да се възрази и кой би посмял?

Но да се върнем към екстрите в купето. С цел поддържане на молитвено настроение у водача и пътниците, 80% от площта на предното стъкло е решена като малък иконостас (опции: руски или византийски стил, от дърво или пластмаса), като видимостта се осигурява от малко прозорче във вид на кокетна амбразура там, където са царските двери. Миниатюрни кандилца, свързани с масления филтър на двигателя, осигуряват поддържането на непрекъсната (макар и доста опушена) молитвена атмосфера. („Че свещите в църквата да не би да не пушат?“ – парираха забележките инженерите). Добрата новина е, че молитвената атмосфера може да бъде изключена по желание на шофьора, а кандилцата – затапени, временно или постоянно. Интересно функционално решение е предпазните колани да бъдат във вид на железни вериги с катинар – дизайнерски реверанс към честните вериги на светия апостол и пореден изнуряващ удар в зъбите на коварната плът, но определено си е неудобство, ако изтървеш ключа от катинара под седалката. Десетината вазички с изкуствени цветя (момина сълза) са на резба и могат да се отвъртат.

Иконографски отвътре купето е издържано изцяло в каноничен стил – за чест на производителя, не се забелязват никакви модернистични залитания. Преобладават „попътните икони“, както и изображенията на светци, покровителстващи пътуванията. Придържането към канона обаче носи и своите неудобства – изографисаната мазилка от тавана на купето се лющи и рони от вибрациите.

Седалките и на пътниците, и на шофьора са дървени, твърди, ръбести и преднамерено неудобни, покрити с веселяшка мушама на едри червени цветя от неизвестен растителен вид – очевидно е творческото усилие на дизайнерите да намерят аналогия с атмосферата в повечето храмове. В това отношение конструкторите признаха известно недоглеждане – не е решен въпросът с възможността колата да бъде карана в изправено положение на шофьора, което би доближило максимално настроението му до богослужебното. Журналистите реагираха с инженерен нюх на тази самокритика и предложиха в бъдещите модели с изправено управление на пода да бъде монтиран железен капак с халка, през който шофьорът и пътниците да могат да спускат краката си на земята и да задвижват колата с човешка мускулна тяга – очевидно находчиво предложение, като се има предвид липсата на резервни части за двигателите „Москвич“ напоследък. Подчерта се екологичният, аскетичен и духовно дисциплиниращ характер на подобно конструкторско решение, както и съвместният, общностен характер на такова придвижване – изцяло в духа на църковния етос и на литургията, която, както знаем, е общо дело.

Цветните витражи (с поучителни сцени от адските мъки на грешниците) върху неотварящите се странични прозорци определено ни харесаха, но наличието на масивни месингови свещници във всеки ъгъл на купето според нас е излишно разточителство и носи потенциален риск от самозапалване на благочестивите пътници. Добре би било да се преразгледат и пропорциите на огромния двураменен кръст (2 м височина), монтиран на покрива на автомобила – при тези размери дори със скорост от 30 км/час (напълно постижима с този двигател, въпреки някои просташки подвиквания откъм нецърковната част от публиката), кръстът би се деформирал от насрещния вятър, а колата би се преобърнала. Двете стърчащи отстрани на колата хоругви, закачени на П-образни винкели, макар и ефектно веещи се в движение, определено биха създали проблеми при паркирането в градски условия, а идеята за мобилна магерница с ултракомпактен въглищен котел, заела целия багажник, е чисто и просто нелепа, както впрочем и инженерното хрумване осветлението на купето да бъде реализирано с мини-полилей с византийски орли. Покриването на корпуса отвън с библейски цитати на църковно-славянски обаче е находчиво дизайнерско решение, а магерницата спокойно може да бъде заместена с малка, сгъваща се в багажника свещопродавница – така поддръжката на автомобила ще стане самофинансираща се и няма да тежи на бюджета на митрополиите. Продавачките (повечето – дребни възрастни женици) могат да бъдат обучени да се свиват ергономично в багажника и сами да затварят капака над себе си, след като продажбите на свещи приключат.

По неясни все още причини, въпреки масираната реклама в църковния печат (слоганът: Be Ortho-dox. Drive Ortho-car.), засега няма продадени бройки от новия автомобил. Подареният с рекламна цел на Н-ската митрополия сигнален екземпляр, по неофициална информация, е бил тихомълком преустроен (под прикритието на нощта, с помощта на основни земеделски сечива, предимно кирки) в удобен и функционален курник, приютил кокошките-носачки, отглеждани в двора на митрополията.