ФS12/Признания на съставителя
Признания на съставителя
Доживяхме и до фаталния декември. В момент, когато стада от подплашени митомани се опитват да прескочат оградите около „Планината на спасението“ Бурагаш във Франция, ние от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ се отдаваме на удоволствието от новия алманах. И то не кога да е, а на 21.12.2012 г. В края на краищата именно Националният музей „Земята и хората“ е подходящото място да си кажем последно „сбогом“, нали?
Някой ден в бъдещето може да нарекат 2012-а „година на въображението“, защото е отприщила мътен поток от фантазми на тема „краят на света“ и той в бурните си талази е отмил последните капки здрав разум у масовия консуматор. Ние, авторите на това издание, които сме „изживели“ хиляди въображаеми катастрофи, най-добре знаем стойността на такива фантазми. По темата се отчитат няколко текста, най-вече в раздела „Футурум“, където изреждаме както рецептите, по които човечеството може да измре от собствените си страхове, така и научно-хипотетичните причини за един такъв финал.
Но като цяло алманахът не е сатирично ориентиран; хуморът, както винаги, е събран накрая в рубриката „Присмехулник за убиване“. Как бихме могли да наречем комични разтърсващите новели на Тери Бисън и Дъглас Смит? Или психологическите истории от конкурса, посветен на Агоп Мелконян; разказите на Светослав Николов, Ценка Бакърджиева, Антон Фотев и Георги Христов?
Последните трима, както и невероятният Янчо Чолаков, са представители на бургаския клуб „Терра фантазия“, който положи основите на Дружеството. Ала не поради това Чолаков е един от гвоздеите на броя с първата част от романа „Дванадесет разбойници“. В своя литературно-стилистичен пирует Янчо ни предлага уникална интерпретация на Новия завет, където дванадесетте апостоли са разбойници, променени от Христовото слово. Но по неговия си начин – с хумор, ирония и сарказъм, които никога не преминават в цинизъм.
Сега портретиран в 3,14 измерения е Велко Милоев. Изящен и поетичен писател, който наскоро не ни е радвал с нови литературни произведения, обаче в тези, които представяме тук, ще го откриете и като НФ автор, и като хуморист, и като създател на магически светове, и като етик – неуморим търсач на Разумното, Доброто, Вечното.
Верен на себе си като съставител, в любимата ми рубрика „Изгревът на следващото“ ви предлагам искрящия от игривост и доброта свят на Сергей Другал в повестта „Базилиск“, а втората част от романа на Григор Гачев ще ви качи на следващия етаж от реалността „Ортодокс“.
В раздела за мерена реч ви каним на среща с няколко поети, включени в бъдещата антология „Още фантастихия“. С три твърде различни помежду си интервюта (едното от тях поетично) е представен Александър Карапанчев. Заслужава си да отбележим, че той вече три десетилетия работи с артистизъм и завидно постоянство в този жанр.
Киноразделът е малък; едва в последния момент, когато алманахът беше вече форматиран и подреден по страници, успях да видя изключителния филм „Облачният атлас“ и не бях в състояние да го отразя. За въздействието на тоя филм ще кажа само, че ми върна знанието защо като младеж избрах да посветя живота си на фантастиката и не съжалявам и до днес. За други „шедьоври“ като „Дред“ и подобните му съм се изказал достатъчно ясно.
Разделът „Фантастология“ освен ежегодния пълен обзор на българските фантастични книги и периодика представя легендарно известния Георги Марков като фантаст, а също и поетично-философската книга на Михал Айваз, която литературните сноби в никой случай не биха нарекли „фантастика“. Ние обаче знаем, че е.
На прощаване безсмъртният Рей Бредбъри ще сподели с нас есето си „Радостта да пишеш“. Вестта за кончината на Борис Натанович дойде след офор-мянето на броя, но си запазваме правото в следващия алманах да отворим блок за „Епохата Стругацки“. Тук има по един такъв, посветен на юбилеите на основоположника на българската фантастика Светослав Минков и класика на руската – Иван Ефремов.
Новата дума „Визионария“ идва да замести тромавото заглавие „Фантастично изобразително изкуство“, още повече че този път визията е разширена и в територията на архитектурния проект. За графѝка на броя Пламен Семков ще говорят десетките графики, изпъстрящи алманаха.
В „Откъде идваме“ ще научите кои са притежателите на „Златното перо“, защо съществува сайтът „Сборище на трубадури“ и какъв е смисълът на думите „кукувден“ и „кукувизъм“.
Хумористичният раздел този път е изобилен. Четири съвършено различни по стил и прицел истории ще ви предложат нови гледни точки към смешното фантастично. Накрая от свое име ще споделя с ятата от „въображаби“, спасяващи се от Апокалипсиса, една тайна:
Знам какво ще се случи в последните секунди на 21.12.2012 година!!!
...
Ще започне 22.12.2012.
Амин.
Атанас П. Славов
