Разкази: Десет съвета за начинаещи творци

От Алманах "ФантАstika"
Версия от 13:35, 17 септември 2015 на Sastavitel (беседа | приноси) (Нова страница: '''Кати Кенеди, Джейми Далбезио, Денис Г. Йерц''' Що е то „разказ“? Разказът: започва рязко;...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Кати Кенеди, Джейми Далбезио, Денис Г. Йерц


Що е то „разказ“?

Разказът:

започва рязко;

обикновено има малко герои и сцени;

започва възможно най-близо до края;

често обхваща само един проблем;

борави само с необходимите за разбиране на ситуацията подробности;

обикновено покрива само един кратък времеви интервал.



1. Начало: Спешни съвети[редактиране]

„Ако началото е проблем, погледнете през прозореца. Целият свят е сюжет и всеки миг е чудо.“

- Брус Тейлър, професор по творческо писане, UWEC


Правете списъци. Скицирайте персонажите, фабулата, емоционалната атмосфера и т.н.; не се мотайте да подреждате идеите си в изречения и абзаци. Може да включите неща, които свързвате с училище, усещания, които ви правят щастливи, или хора, на които се възхищавате. Историята ще започне да се изгражда около вашия списък и ако променяте тук-там думите (което е много по-лесно, отколкото да размествате изречения и абзаци), нейната идея също ще се променя.

Оформете списък със случки. Помислете за мъчителни, необичайни или трудни периоди от живота си. Подберете някои от тези случки и напишете по един абзац за всяка.

Опитайте с групиране. Изберете дума, която ще е основна тема, напишете я по средата на страницата и я оградете. Няколко минути правете произволни асоциации, записвайки около основната си тема всяка дума, която ви хрумне: действие, картина, част от реплика или абстракция. Оградете написаните думи и свържете със стрелки онези, които имат връзка помежду си.

По-подробни съвети

Водете си бележник. За Р. В. Кесил, бележниците са „инкубатори“, място да започнете с дочут разговор, изразителни фрази, образи, идеи и интерпретации на заобикалящия ви свят.

Пишете редовно, всеки ден. Сядайте да съчинявате изречения по два часа всеки ден – дори и да не сте в настроение.

Събирайте истории от всеки срещнат. Събирайте изумителните, чудатите, ирационални истории, които чувате, и ги използвайте за собствените си нужди. Търсете скрития в тях смисъл и ги използвайте, за да опознаете човешката същност.

Четете, четете, четете

„Четете МНОГО Чехов. След това го препрочитайте. Четете Реймънд Карвър, Ърнест Хемингуей, Алис Мънроу, Тобиас Улф. Ако нямате достатъчно време за тях, дръжте се за Чехов. Той ще ви научи повече от всички преподаватели и работилници по творческо писане.“

- Алисън Голдин, главен асистент по творческо писане, UWEC



2. Напишете увличащ първи абзац[редактиране]

В днешния забързан свят първото изречение на вашия разказ трябва да грабне вниманието на читателя с нещо необичайно, неочаквано, действие или конфликт. Започнете с напрежение и непосредственост. Помнете, че разказите трябва да започват възможно най-близо до края си.

Чух съседа си през стената.

Сухо и безинтересно.

Съседът ни отляво почти всеки ден практикуваше креслива терапия под душа.

Второто изречение грабва вниманието на читателя. Какъв е тоя тип, който всеки ден крещи под душа? Защо го прави? Какво всъщност е „креслива терапия“? Да четем нататък...

Първия път като го чух, стоях и се ослушвах до общата ни стена в банята десет минути, умувайки дали да звънна в полицията. Беше съвсем различно от двуетажния апартамент в Дулут и съжителството с възрастните Браун и двамата им сина.

Останалата част от абзаца ни запознава с „аз-а“ и с вътрешния конфликт на протагониста дали да предприеме определено действие; въвежда и интригуващ контраст между минало и настояще.



3. Развийте своите герои[редактиране]

„Работата ви като автор на къс художествен текст – независимо от схващанията ви – е да изведете на сцена сложни личности и да ги оставите да се перчат и терзаят през краткия си час там. Навярно врявата и безумството им ще докоснат нещо непреходно – както би се изразил Чехов, ще „покажат [на човека] какъв е“ .“ (Рик Демарнъс)

За да разработите жив, истински, многопластов образ, е важно да знаете за героя много повече, отколкото някога бихте използвали в разказа. Като начало ето един непълен списък с характеристики на героя: Име

Възраст

Професия

Етнос

Външност

Местожителство

Любим цвят

Приятели

Любими храни

Алкохолни навици

Фобии

Недостатъци Домашни любимци

Вероизповедание

Хоби

Семейно положение

Деца?

Темперамент

Какво мрази?

Тайни?

Ярки спомени?

Някакви заболявания?

Жестове при нервност?

Особености на съня



Представяйки си всички тези детайли, ще улесните опознаването на героя си, но вашият читател едва ли би имал нужда да знае повече от най-важните неща в четири области:

Външност. Дава на читателя визуална представа за героя.

Действия. Показват каква личност е героят чрез постъпките му, вместо да изброяваме прилагателни.

Реч. Разкрива героя като характер – а не просто съобщава важни сюжетни подробности.

Мисли. Вкарайте читателите в ума на героя си, в неговите неизказани спомени, страхове и надежди.

Да речем, че искам да оформя образа на студентка. Какво знам за нея?

Казва се Джен, съкратено от Дженифър Мери Джонсън. На 21 години е. Норвежка със светла кожа и сини очи, дълга, къдрава червена коса и висока 168 см. Противно на типичните червенокоси, тя всъщност е добродушна и доста срамежлива. Обича котките и има две – Бейли и Али. Специализира техническо документиране с профил биология. Джен свири на пиано и е любител фотограф. Живее в общежитията на университета в Уисконсин-О Клер. Всеки ден обядва пица и обича чай „Червена роза“. Когато е нервна, си изпуква кокалчетата на ръцете. Майка й тъкмо се е самоубила.



4. Изберете гледна точка[редактиране]

Гледната точка представлява повествованието от първо, второ или трето лице. Решете кой ще разказва историята и с колко информация за разкриване ще разполага. Разказвачът може да бъде пряко въвлечен в действието субективно или просто да представя действието обективно.

Първо лице. Историята е разказана от гледната точка на „Аз-а“. Разказвачът е или протагонистът (главният герой) и е пряко засегнат от разгръщането на събитията, или е второстепенен герой, разказващ историята, въртяща се около протагониста. Това е добър избор за начинаещи писатели, защото се пише най-лесно.

Една сълза се търкулна по бузата му. Не бях виждал баща си да плаче. Извърнах поглед, а той избърса с ръка провинилата се буза.

Второ лице. Историята е разказана направо на „вас“, като читателят е участник в събитията.

Ти се засмя гръмко на магариите на клоуна. Плесна радостно с ръце.

Трето лице. Историята разказва какво прави „той“, „тя“ или „то“. Перспективата на разказвача от трето лице може да бъде ограничена (разказвайки историята от гледната точка на един герой) или всезнаеща (когато разказващият знае всичко за всеки от героите).

Той изтича до голямата жълта фадрома, намираща се от другата страна на бараката, до кариерата за чакъл.

Разказвачът ви може да взима страни в конфликта, да бъде максимално открит или да поддържа позиция, срещу която желаете читателят да възроптае (това е стратегията на „ненадеждния разказвач“).

Йорк за гледната точка:

Първо лице. „Обединява разказвача и читателя посредством поредица от тайни“, когато те навлязат във възприятията на някой герой. Тази гледна точка обаче може да „доведе до разказване“ и ограничава връзката на читателя с останалите герои в историята.

Второ лице. „Въвлича читателите вътре в реалното действие, така че те се изправят срещу възможностите директно.“ Все пак, важно е да поставите героите си „в разбираема среда“, за да не „изпуснете пояснителни подробности, необходими на читателите.“

Трето лице, всезнаещ. Позволява ви да изследвате всички мисли и мотиви на героя. Преходите при преминаване от герой на герой са от изключително значение.

Трето лице, ограничен. „Предлага интимността от възприятията само на един герой.“ Все пак писателят е длъжен да „се справи с отсъствието на героя от определени сцени“.



5. Пишете пълноценен диалог[редактиране]

„Накарайте читателите си да чуят паузите между изреченията. Оставете ги да видят как героите се навеждат напред, чоплят си под ноктите, извръщат очи, кръстосват крака.“ (Джеръм Стърн)

Диалогът е онова, което героите ви казват един на друг (или на себе си).

Всеки говорещ получава свой собствен абзац, включващ всичко, което искате да кажете за действията на героя, докато говори.

– Къде отиваш? – Иванчо изпука кокалчетата си, вперил очи в пода. – На хиподрума. – Марийка се промъкна към вратата, следейки с поглед наведената му глава. – Не отново – Иванчо се изправи, извивайки пръсти. – Вече сме стигнали лимита на кредитните си карти.

Горният абзац е объркващ, защото не е ясно кога свършва речта на единия и започва на другия.

– Къде отиваш? – попита нервно Иванчо. – На хиподрума – каза Марийка, опитвайки се да разбере дали Иванчо е твърде разстроен, за да я остави да се измъкне и този път. – Не отново – каза Иванчо, питайки се как ще се справят с наема за месеца. – Вече сме стигнали лимита на кредитните си карти.

Вторият пример е технически правилен, тъй като използва отделен абзац за всеки участник в диалога. Но описанията помежду пряката реч не носят почти нищо ново.

Поставяйте изразителни диалогови маркери

„Иванчо попита нервно“ е пример за „разказване“. Авторът би могъл да напише „Иванчо попита доста нервно“ или „Иванчо попита толкова нервно, че гласът му трепереше“, и това пак не би направило историята по-сполучлива.

Как авторът би могъл да изрази Иванчовото душевно състояние, без директно да го съобщи на читателя? Чрез дедукция. С други думи, споменете детайл, който извиква в съзнанието на читателя образ на нервен човек.

Иванчо се изправи. – К-къде отиваш?

– Къде отиваш? – запелтечи Иванчо, забил очи в кецовете си.

Дълбоко вдишване. Сега или никога. – Къде отиваш?

НЕ: Иванчо се изопна и пое дълбоко дъх, разбирайки че стълкновението с Марийка трябваше да стане или сега, или никога. – К-къде отиваш? – запелтечи той нервно, забил очи в кецовете си.

Внимавайте – малките подробности имат голяма тежест. Защо читателят би си давал труда да мисли какво става, ако авторът прилежно обяснява значението на всяка реплика?



6. Използвайте обстановка и контекст[редактиране]

„Обстановката въздейства най-силно на читателя, когато участва в органично цяло. Затворете очи и си представете героите насред пустиня, джунгла или предградие – средата, която им подхожда. Фантазирайки си така, спомагате за баланса между обстановка и характеризация. От самото начало разглеждайте героите си като обитатели на осезаемо място.“ (Лоурел Йорк)

Обстановката включва време, местоположение, контекст и атмосфера, в които се развива сюжетът.

Не забравяйте да комбинирате обстановката с образите и сюжета.

Вкарайте достатъчно детайли, за да могат читателите да си представят сцената, но само детайли, които действително допълват с нещо историята. (Например, не описвайте как Марийка заключва входната врата, преминава през двора, отваря вратата на гаража, напомпва гумите на велосипеда си, мята се на седалката – никоя от тези подробности няма значение, освен че е излязла на пътя, без да погледне надолу по улицата.)

Използвайте две или повече сетива при описването на обстановката.

Вместо да подавате на читателите си информация за времето, статистика за броя на населението или какво е разстоянието до бакалията, вкарайте описателни щрихи, за да може читателят ви да опознае терена така, както го правят героите ви.

Престоят ни в пустинята беше поучително контрастен – заради изпепеляващата жега, прашните бури и лазурното небе, изпълнено от ослепителното горещо слънце. Редките бури бяха повод за празнуване, докато сухите циментови тунели на акведуктите бързо се пълнеха с бушуваща вода. Огромни реки от пясък се лееха около и през урбанистичните набези на човешкия прогрес в района на Финикс, насила изтласкани настрани от бетон и стоманени конструкции. Палмови дървета висяха над главите ни, а гигантски кактуси ни приветстваха с бодливите си ръце.



7. Оформете сюжета[редактиране]

Сюжетът е онова, което се случва, историята, действието. Джеръм Стърн го определя като това как изграждате ситуацията, къде са повратните точки на историята и какво вършат героите накрая.

„Сюжетът е поредица от събития, умишлено нагласени така, че да разкрият своята драматична, тематична и емоционална значимост.“ (Джейн Бъроуей)

Следните принципи за разгръщане на действия и техните последствия ще ви помогнат да изградите сюжета на следващия си разказ:

Експлозия/„въдичка“. Завладяващо, разтърсващо събитие или проблем, което незабавно грабва вниманието на читателя.

Конфликт. Героят срещу вътрешното „аз“ или срещу нещо или някой отвън.

Изложение. Информация за обстановката, която поставя героите в контекст.

Усложнение. Един или повече проблеми, пречещи на героя да достигне желаната цел.

Преход. Образ, символ, диалог, съединяващи абзаците и сцените.

Ретроспекция. Припомняне на нещо, станало, преди да започне разказът.

Кулминация. Когато нагнетяващото се действие на историята достигне своя връх.

Намаляващо действие. Успокояване на действието след кулминацията.

Развръзка. Когато вътрешният или външният конфликт е разрешен.

Мозъчна атака (брейнсторм). Ако имате затруднения с избора на сюжет, опитайте „мозъчна атака“. Да речем, че съпругът на главната ви героиня се прибира един ден, казва, че не я обича вече и че я напуска. Какви последствия може да има тази ситуация?

Тя се превръща в работохолик.

Децата им са нещастни.

Децата им искат да живеят при баща си.

Тя се премества в друг град.

Започва нова работа.

Продават къщата.

Тя среща психиатър и се влюбва.

Той се връща и тя го приема.

Той се връща и тя не го приема.

Тя се самоубива.

Той се самоубива.

Тя се връща при родителите си.

Следващата стъпка е да изберете едно конкретно действие от списъка и чрез „мозъчна атака“ да съставите нов списък от него.



8. Създайте конфликт и напрежение[редактиране]

„Конфликтът е основната съставка на художествената проза – основна, защото в литературата само затрудненията са интересни. Те са онова, което превръща в разказ големите теми от живота: раждане, любов, секс, работа и смърт.“ (Джейн Бъроуей)

Конфликтът поражда напрежение, което задвижва историята. Напрежението е рожба на противопоставянето между героя или героите и вътрешни или външни сили или условия. Уравновесявайки противоположните сили в конфликта, карате читателите да не отлепят очи, питайки се как ще свърши историята.

Възможните конфликти включват:

Протагонистът срещу друг индивид;

Протагонистът срещу природата (или технологията);

Протагонистът срещу обществото;

Протагонистът срещу Господ;

Протагонистът срещу себе си.

Списъкът с конфликти на Йорк

Мистерия. Обяснете само толкова, колкото да подразните любопитството на читателите. Никога не издавайте всичко.

Вдъхване на сила. Дайте право на избор и на двете страни.

Прогресия. Последователно усложнявайте броя и вида на препятствията пред протагониста.

Причинност. Дръжте измислените герои по-отговорни от действителните хора. Герои, които правят грешки, обикновено си плащат и, поне в литературата, достойните хора често биват възнаградени.

Изненада. Направете историята достатъчно заплетена, за да не отгатват читателите какво се случва страници напред.

Емпатия. Насърчавайте идентифицирането на читателя с герои и сценарии, които приятно (или неприятно) резонират със собствените им сладки мечти (или кошмари).

Прозрение. Разкрийте нещо за човешката природа.

Универсалност. Представете борба, която да е смислена за повечето читатели, дори когато се развива в единствени по рода си място и време.

Висок залог. Убедете читателите, че развръзката има значение, защото някой, който ги вълнува, би могъл да загуби нещо ценно. Баналните сблъсъци често пораждат банална проза.



9. Изградете криза или кулминация[редактиране]

Това е повратната точка на историята – най-вълнуващият или драматичен момент.

„Кризата може да е осъзнаване, решение или развръзка. Героят проумява нещо ново, осъзнава какво трябва да се направи или най-накрая решава да го направи. Важен е изборът на момент. Ако кризата настъпи твърде рано, читателите ще продължат да очакват друг преломен момент. Ако настъпи твърде късно, читателите ще станат нетърпеливи – героят ще изглежда твърде тъп.“ (Джеръм Стърн)

Макар добрата история да се нуждае от криза, случайно събитие като автомобилна катастрофа или внезапно заболяване е просто крайна мярка – освен ако по някакъв начин не доведе до конфликт, който да накара читателя да се загрижи за героите.



10. Оформете развръзка[редактиране]

Разрешаването на конфликта. В късия художествен текст е трудно да настъпи пълно разрешаване и често трябва само да покажете как героите започват да се променят по някакъв начин или да виждат нещата различно.

Йорк изследва някои от възможностите за край на една история.

Отворен. Читателите определят смисъла.

Браню извърна очи от попа нагоре към планинските скатове.

Разрешен. Ясна развръзка.

Докато Ваньо кършеше ръце, Елена натъпка вещите си в колата и отпраши.

Аналогичен на началотo. Подобен на ситуация или изображение от началото.

Возеха се по черния път в своята каручка с гуми модел 44-та, а вятърът развяваше косите им.

Баща й шофираше нова каручка от 44-а, заменила предишната, която изгоря.

Монолог. Коментар на герой.

Щеше ми се Тошо да бе слушал трънливите напътствия на сестра Дилмана, преди вихрушките на Греховния град да разсипят душата му.

Диалог. Разговор между герои.

Буквално изображение. Обстановка или аспект от обстановката е развръзка на фабулата.

Акведуктите сега бяха празни и слънцето грееше отново.

Символично изображение. Детайлите носят преносно значение.

Един облак прекоси лазурния небосвод, докато седяхме насред утринната жега на Греховния град.



Преведе Ангел Петров

Редактираха Ангел Славчев, Калин Ненов