„Затова, много те моля, не изпускай четката...“
(Писмо на Любен Дилов до Стефан Лефтеров)
София, 4 юни 1974 год.*
Драги Стефане, писмото ти много ме зарадва, след като толкова време не бях чул нищо за теб, но ми се случиха две пътувания в чужбина едно след друго, та едва сега намерих време да се отзова на него. Чудесно е, че животът ти е взел такъв нов и хубав обрат, че си разрешил тия два важни за всекиго въпроса по такъв сполучлив начин. Затова горещо ти желая много щастие и занапред, успешна научна кариера, плодоносен и спокоен брачен живот. Същото желая и на младата ти съпруга, с която, надявам се, скоро ще се запознаем, макар да не съм сигурен дали това лято ще дойда във Варна. Предстои ми едно влизане в болница, пък и морето вече не е за моите нерви. Но през есента поне сигурно ще дойда да поработя там в нашия дом. Мъчно ми е обаче, че си решил макар и временно да се откажеш от рисуването. И ми се ще да те убедя в обратното. Аз току-що се върнах от Унгария, където ми направиха едно истинско триумфално посрещане, защото бяха ми излезли две книги едновременно – „Тръстиките“ и „Тежестта на скафандъра“. Имах срещи с техните клубове по научна фантастика и се оказа, че там те знаят, че в редакцията на тяхното главно списание имат дори картини или снимки от твои картини – не разбрах точно, но че те споменават в статии като единствен български художник научен фантаст, редом с Васил Иванов. Това, струва ми се, много задължава. Може би ти се намираш в малка криза, защото не знаеш „накъде“ и „как“, но то е въпрос на преосмисляне, на обогатяване на културата и изразните средства. Въпрос на една жизнена задача. И в тая връзка си мисля: в края на краищата преподаватели по математика има много, някакво чудо в нея едва ли би извършил – знаеш, че математиците по-отрано се изявяват, а специализиран художник-научен фантаст, след като В. Иванов избяга на Запад, нямаме. Вярно, пътят е труден, има много препятствия, тях срещам и аз самият като автор, но признанието не може да не дойде, защото животът ще го наложи. Затова, много те моля, не изпускай четката. Теми има предостатъчно, върни се и към по-конкретната образност от първия си етап, преоценявай. Днес под названието „Фантастичен реализъм“ в света има вече една много могъща и разпространена живописна школа. А тя не е и толкова нова, още Йеронимус Бош я е създал, че и древните източни художници. Помисли! Защото ще бъде много жалко, ако се погубиш с едно продължително прекъсване с оставането само на равнището на второстепенно хоби.
Прощавай, че правя такъв опит да се намесвам в живота ти, но ми дава известно право загрижеността за този жанр у нас, загрижеността да не изоставаме все пак от общото развитие в света. Накратко: след като се поизточи медът на медения месец, грабвай отново четката! Убеден съм, че и другарката ти ще прояви разбиране за това, ще ти помага, ще ти създава нужните условия. Вярвам, че ще намеря съюзник в нейно лице, стига да не скриеш писмото ми от нея. Предай ù моите поздрави и благопожелания и още веднъж пожелавам и на двама ви всичко най-добро! Ваш Любен
Публикация: Сандро Георгиев
_____________________
- Това писмо е от архива на художника и ми беше дадено от неговата вдовица – Татяна Льочева-Лефтерова, когато я посетих през 2008 година във Варна. Писмото представлява машинопис, отпечатан върху специална бланка с името Любен Дилов в горния ù ляв ъгъл (на кирилица и на латиница) и със софийския адрес и телефон на писателя, поместени горе вдясно. Сега се публикува за първи път. – Бел. С. Г.