Космократор
ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)
Космократор - Иван Пунчев
Ст. Лем е изобретил (както това често му се случва!) гениален метод на интелектуално творчество: да пише рецензии на ненаписани книги. Тези рецензии излагат идеята на книгите, които читателят даже и да не иска, пише със своето въображение – четеш рецензията, пишеш книга, която иначе никога не би написал! Какво е това, ако не разобличаване чрез ирония на колективната същност на индивидуалното творчество в науката? Науката е именно полифония на мислещите разуми, нескончаем диалог на живите с живите и живите с вече неживите и още неживите, т. е. живо безсмъртие на духа. Ст. Лем живееше приживе с такова безсмъртие на духа, защото в своето настояще водеше диалог с миналото и бъдещето на науката. Нека да предоставим на изследователите на неговото творчество разкриването на всички тези предвиждания на бъдещата наука и техника, които той е направил, и да се обърнем към едно от тях, може би най-потресаващото – „Нова космогония” (реч на професор Алфред Теста на тържествата по случай връчването на Нобеловата му награда, препечатана от юбилейния сборник From Einsteinian to the Testan Universe („От вселената на Айнщайн до вселената на Теста”) [2, с.189].
Какво е това? Става дума за теория, която още не е създадена, но ако читателят успее да я създаде, той непременно ще стане Нобелов лауреат и името му ще застане редом до името на Айнщайн! В авторецензията „Абсолютната пустота” Лем, престорвайки се на критик на своята книга, пише за това: „Подозирам, че авторът пак е бил осенен от хипотеза и се е изплашил от нея. Разбираемо е, че той никога няма да признае това, и никой не ще докаже, че идеята за Космоса като Игра той е възприел сериозно.” [2, с.10] „Нима Лем е разчитал, че неговата уловка ще остане незабелязана? Тя е извънредно проста: Със смях да извикаш това, което нямаш смелост даже да прошепнеш” [2,с.11], а в края на „Новата космогония” той говори направо: „Ако в действителност всичко това не е така, то възможно е това да не е теория, а ПРОЕКТ, възможно е някога всичко да стане именно така” [2, с.220]. Откровено казано, Лем дава ПРОЕКТ за теория, която днес, четиридесет години след написването й, дали на шега, дали на сериозно учените наричат „Теория на Всичко”: предназначена за обяснението на Вселената и Човека заедно, и с това самото, предназначена за извършването на Всенаучна революция. Тук Лем е формулирал нова „парадигма”: това е Вселената, непременно пораждаща Разум – Конструктор на нови Вселени, с една дума, това е възпроизвеждане на Вселената посредством Разума и на Разума – посредством Вселената, вечна и безкрайна Разумна Вселена. От само себе си се разбира, че проблемът за космическите цивилизации образува ядрото на тази „парадигма”. „Загадката на космическите цивилизации подобно на матрьошка съдържа в себе си проблематиката на ВСИЧКИ научни дисциплини.” [3, с.329]
Теорията на космическите цивилизации се нарича „КОСМОсоциология” или „СОЦИОкосмология” и изучава хипотетичния теоретически конструкт, наречен „Глобален космически социум” (ГКС), образуван въз основа на емпиричната база, която ни дава земната цивилизация. Това е съобщество на разумния живот, „ноосфера” на нашата Вселена (Метагалактиката), а също така и на другите Вселени, подобни на нашата и образуващи в своето множество Голямата безкрайна Вселена, наричана в инфлационната квантова космология Мултивселена. Затова по-нататък ще говорим за ГКС на локалната (нашата вселена) и ГКС на глобалната (Мулти-)вселена. Последната се предполага, че представлява актуално-безкрайно множество (в смисъл на Г. Кантор) от крайни вселени, възникващи и загиващи в един потециално безкраен процес във вакуума, подобно на хаотично раздуващата се вселена на А. Линде. Едни физици предполагат, че творят ФИЗИЧЕСКА „Теория на Всичко” и тя ще обясни всички явления на Природата – физически, биологически и интелектуални. Но други физици (напр. Р. Пенроуз) възразяват, че обяснението на Духа предполага СОЦИОЛОГИЧЕСКА теория. Ст. Лем поставя проблема по-радикално от всички: Това няма да бъде ЕДНА теория, но това ще бъде ЕДНА наука, като система на ВСИЧКИ науки, подобно на матрьошките. В този „проект” ние разпознаваме изконната идея за такова единство на науките, което превръща цялото знание в ЕДНА Единна Наука. В историята на мисълта такава утопична реализация на този „проект” ние намираме например във философията на Хегел. У него Системата на Науката (т.е. системата на ВСИЧКИ науки) е реализирана само като Система на Науката Философия. Хегеловата философия е също наука за пораждането на Вселената от Разума и пораждането на Разума от Вселената – във вековечен кръговрат: идея, възприета в християнската религия и теология и развита чрез диалектическия метод.
„Светът е сътворен, сътворява се сега и вечно ще се сътворява.” [1, с.27] „Да твори, именно това е дейността на абсолютната идея.” [1, с.28]
Всичко това е именно така, ако ИМА Бог, но ако НЯМА Бог, какво ще бъде тогава? Ако Мултивселената е актуално безкрайна, то защо в тази Вселена да няма и актуално безкраен Бог. А ето защо – това ще бъдат ДВА Бога в ЕДНА бърлога, при това Богове – антагонисти – дуалисти: единият Материалист, а другият Идеалист, и ако единият от тях е Бог, то другият е Не-Бог, а абсолютно безкрайно ЕДНО битие. Но все пак жалко за Бога! Измисленото от човечеството в неговото детство Всемогъщо Безкрайно Същество за утешение на Слабото и Крайно Човешко същество, отивайки си от света, оставя след себе си „абсолютната пустота” на неразумната Вселена. И ето, Лем е измислил как да запълни тази бездна – с изкуствен, богоподобен Разум, резултат на неограничена научно-техническа революция.
„Чисто машинално ние предполагаме, че целият материален свят строго се подчинява на такава логическа двойственост: Или той е бил създаден от Някого (и тогава стоейки на позицията на религията, ние наричаме този Някого Абсолют, Бог, Животворящ Дух; или той не е бил създаден от никого и тогава това означава, че ако се разглежда светът от научна гледна точка, то няма творец. А Ахеропулос е казал: Tertium datur (дадено е трето). Светът не е бил създаден от никого, но той е бил устроен; Космосът има Творци! След това [2, с.197] „Нито повече, нито по-малко от това, че ФИЗИКАТА на мирозданието е следствие на неговата, т.е. на Космоса, СОЦИОЛОГИЯ” [2, с.196] И все пак как става това?
Когато става дума за безкрайното битие, философията също като науката създава хипотези и ако тя е научна философия, тя се опира на математиката. Физиката (космологията) също изучава безкрайната Вселена, но винаги посредством изучаването на крайните Вселени; намирайки се вътре в нашата локална крайна вселена, тя изучава заедно с това и другите крайни вселени, образуващи безкрайна Мултивселена. В квантовомеханичната концепция на Еверет „наблюдателят” на квантовите процеси има за ОБЕКТ безкрайно множество възможни вселени, бидейки сам безкрайно множество от възможни СУБЕКТИ. Така че физиката винаги започва с крайното и отива в безкрайното, а философията винаги започва с безкрайното и достига до крайното. Така философията и физиката вървят една срещу друга. В съвременната наука за Вселената тези хипотези на физиката и философията са предназначени за обяснението на един-единствен ФАКТ, а този ФАКТ по-рано не е бил забелязан. Обяснението на този ФАКТ е въпрос на живот и смърт за Разума. Този ФАКТ се обозначава в съвременната физика и космология като „антропен принцип” и макар той да е достатъчно известен също така и извън науката, а в самата наука е широко обсъждан, ние накратко ще го резюмираме за целите на нашето изложение. Той се състои в това, че нашата локална вселена, възникнала в Големия взрив преди 14 млрд. Години, е ТАКАВА, че в нея е възникнал Разум, т.е. ние. Цялата таблица от фундаментални константи, които свързват законите на ФИЗИКАТА, е такава, че са станали възможни такава ХИМИЯ и такава БИОЛОГИЯ, че накрая е станал възможен и СОЦИАЛНО организираният РАЗУМЕН живот. При това е съвършено безразлично дали нашата цивилизация е ЕДИНСТВЕНА в нашата вселена, или в нея вече са възникнали МНОЖЕСТВО такива цивилизации и вече съществува локален ГКС. Цялата работа е в това, че стойностите на фундаменталните константи в таблицата са така точно програмирани, че даже техните най-малки изменения биха довели до невъзможност за съществуването на този РАЗУМЕН живот, т.е. биха направили нашата вселена НЕРАЗУМНА. А това, че тя е вече разумна, макар и единствено чрез нашия разум, този ФАКТ предполага за своето обяснение две противоположни хипотези – че това е или ФАКТ, или АРТЕФАКТ. Или антропогенният характер на нашата физика е резултат от ЕСТЕСТВЕНАТА еволюция, обусловена от условията в Мултивселената, и се явява устойчива комбинация от антропогенни признаци, или е резултат от ИЗКУСТВЕНА, технологическа еволюция, иначе казано, от космоинженерна дейност. Някой Велик Разум Конструктор в Мултивселената е СЪТВОРИЛ нашия свят от НИЩОТО, от вселенския вакуум, и го е снабдил със своя промисъл - антропогенната таблица от константи, обезпечаващи нашето ЕСТЕСТВЕНО еволюционно „сътворение”.
Задачата на науката в този случай се състои в това да разгадае този ПРОМИСЪЛ на Конструктора и да отговори на въпроса за КАКВО са създадени светът на нашата Вселена и Човекът в този свят. Хипотезата на философската физика и физическата философия като такава е: Ако един Разум-Конструктор е сътворил Вселена за друг Разум, то значи, че той е сътворил един нов Разум-Конструктор за тази друга Вселена. В Мултивселената един ЕСТЕСТВЕНО възникнал Разум става Конструктор на много нови Вселени, които от своя страна раждат други Разуми-Конструктори, а те от своя страна отново повтарят този творчески акт на саморазмножение и всичко става така, во веки веков. В актуално безкрайната Мултивселена винаги се раждат чрез ЕСТЕСТВЕНА еволюция актуално безкрайни подмножества от празни, неразумни вселени, но заедно с това винаги съществува актуално безкрайно подмножество от разумни вселени, т.е. Разуми-Конструктори, които мигрират от вселена във вселена и преработват чрез космоинженерна дейност неразумните части на Мултивселената, правейки ги разумни, и този безкраен океан от разуми се разтича в безкрайността.
Някога, когато Лем е писал своите космологични „шеги”, всичко това е било просто научна фантастика и разбира се е било само „шега”! Сега всичко това е доста разпространена, макар и все още хипотетична идея в квантовата космология. Нека да послушаме какво казват учените, които никога не са чели Лем, но вероятно някои от тях ще доразработят тези негови идеи до Нобелова премия (с която, както е известно, не беше удостоен самият Лем, макар и като гениален писател).
В съвременната наука вече се набелязва магистралният път за развитието на идеята за Разумна Вселена. Ако се изхожда от Големия Взрив като начало на цялата еволюция, може да се върви по стъпалата на съответните главни еволюционни събития. Възникналата след взрива ФИЗИКА (квантовите закони на елементарните частици) определя възникналата след това ХИМИЯ (законите на атомите и молекулите), а те на свой ред определят възникваща след тях БИОЛОГИЯ (законите на живите организми), а те – възникваща след това СОЦИОЛОГИЯ (законите на разумния живот, организиран в ноосфера, привързана към дадената планетна система). В мащаба на цялата Метагалактика възниква ГКС. Социалната структура на организираните в метагалактическо общество цивилизации обаче се определя вече не от тяхната „биология”, която би могла да бъде твърде различна, но от ТЕХНОЛОГИЯТА, създаваща изкуствен (небиологичен) разумен живот, защото последният би трябвало да бъде способен за глобална космотворческа и инженерна дейност. Тази нейна форма е именно самопородилият се Разум-Конструктор, демиург на нови вселени. Ако сега обърнем своя поглед назад, изхождайки от тази краен резултат, т.е. от Разума-Конструктор, способен да изменя своята биология, химия и физика, то ние започваме да разбираме ПРОМИСЪЛА, вложен в „антропния принцип” от пра-Разума-Конструктор, а именно ПРОГРАМАТА за отначало безсъзнателната, а след това съзнателната еволюция, в резултат на която се появява Разум-Конструктор, негов потомък.
По такъв начин „общият НООГЕНЕН принцип” предполага многообразие от възможни неантропоморфни форми на разумен живот – както на ЕСТЕСТВЕН (възникнал в различна физика и химия), така и на ИЗКУСТВЕН (възникнал благодарение на изобретяването от Разумите-Конструктори на различни космоинженерни технологии). По всичко личи, че сега от далечното бъдеще за нас прозират очертанията на една МНОГОЛИКА картина на Разумната Вселена, поръчка за която се явява сегашната „парадигма” на Теорията на Всичко. Тя твърде много наподобява науката, предсказана от Лем – ФИЗИКАТА ще стане наука за вселени с РАЗЛИЧНИ физики, ограничавани само от социологията на техногенния РАЗУМ. Днес се предлагат „проекти” на различни космоинженерни технологии за сътворяване на нови вселени от Разума-Конструктор, който се намира в нашата вселена. Лий Смолин счита, че образуването на черни дупки в нашата вселена преминава в образуването на бели дупки в други вселени и че това е възможна форма на колапс-антиколапсна инженерна дейност. Ед Харисън казва: „Разумните форми на живот започват да създават вселени.” – „По такъв начин сътворението на Вселената отпада от сферата на религията и се превръща в обект на научни изследвания” [4, с.188]. Най-важният резултат, до който стигаме, анализирайки и обобщавайки идеята на Ст. Лем за Разумната Вселена и опирайки се на съвременната наука, това е формулираното по-горе положение, наречено от нас „общо НООГЕНЕН принцип”, отнасящ се към Мултивселената. Ако Мултивселената е актуално безкрайно множество от крайни вселени, тя е такава, че съдържа поне едно актуално безкрайно подмножество от вселени с различни физики и значи с различни таблици на фундаменталните константи, обуславящи раждането на Разуми-Конструктори и по такъв начин на Безкраен разум в Безкрайната Вселена. И този Разум безкрайно твори и управлява Вселената. Ние наричаме този феномен на могъщия Космически Разум – КОСМОКРАТОР – което на гръцки означава „Властелин на Космоса”. Прозвище на древногръцкия бог Пан в орфическия химн.
Какво е Човек?
Утробна форма на Космократора.
Литература :
1.Гегель Г.В.Ф. Философия природы М. 1975
2.Лем Ст. Библиотека ХХІ века М. 2004
3.Проблема СЕТI М. 1975
4.Чоун М. Паралелната вселена С. 2004 (Chown M. The Universe Next Door, 2002)
Иван Пунчев, 2008
Статията е лиюстрирана с "Космографики" на Атанас П. Славов
