Концепция в стихове
Анибал Радичев
МАТЕРИЯ
Дубликат ли е тя или маса без друг аналог?
И защо съществува, щом няма причина първична?
Отрази ли се в образ, в идея, в представа за Бог,
обективното нейно веществено „аз“ го отрича.
И отново е плътно ядро. Електронен флуид.
Супернова реалност. Матрица. Субстанция. Същност.
Вездесъщият космос, в размера на атома свит.
Газ и огън, и прах, който всички частици превръща
в биполярно единство. В звезда. В безтелесен фотон.
В тъкан тленна и структура трайна. В нощ черна и бяла.
Вещество многозначно – и тяло, и сянка и фон,
въплътило безцелния край в самоцелно начало...
И запалила звездната пепел, тя пак е трева.
И вълна. И поле. И око над пейзажа разлистен.
Преоткрива чертите си с нашите пет сетива,
а отвътре сама, като древен стоик се осмисля.
После пита защо съществува без ясен предлог?
И дали многомерният свят е надеждна утеха?
Дявол знае, но знае ли той, значи има и Бог,
който тя съвмести в генетичния код на човека.
НУЛА
Е, какво е това? Обяснете! Кажете какво е!
Таен код? Фантастично понятие? Смешно число?
Или, може би, то е константния свят на покоя –
идеален, абстрактен, абсурден –
без плът и тегло?
Или символът просто е празен? Продукт алогичен
на ума... Псевдоформа без ядка. Безполюсен знак.
Но защо тази куха условност реално граничи
с вечността –
между този живот и отвъдния мрак?
Между ясната мисъл и края на здравия разум.
Между нежния ромон и тътена страшен и глух.
Между крехката обич и нашата дива омраза.
Между въздуха син и дима.
Между тяло и дух.
И защо в тази зона сияят въздушните кули,
построени от нас под едно илюзорно небе?
Що за свойство е нулата в сбора си с хиляди нули
да постига безкрая и винаги нула да е?
А пред нея застане ли даже една единица,
тя добива значимост и влиза с числото във строй!
С всяка нула, добавена в странната, строга редица,
единиците бързо нарастват и стават безброй...
Съществуват ли нулите – няма и цифра последна!
Всяка числена стойност е израз със нулата слят.
Но получила същност,тя пак е безплътен посредник
между плюса и минуса в този двуполюсен свят!...
Е, какво е това? Феномен? Форма най-всеобемна?
Парадокс, завладял и разпънал на кръг мисълта?
Знак с природа магично-небесна и дяволски земна?
Или нищо подобно?
Но нищо,
подобно на всичко
в света...
