Концепция в стихове

Анибал Радичев

Публикация от Списание Проблеми на културата 74/2017

МАТЕРИЯ

Дубликат ли е тя или маса без друг аналог?

И защо съществува, щом няма причина първична?

Отрази ли се в образ, в идея, в представа за Бог,

обективното нейно веществено „аз“ го отрича.

И отново е плътно ядро. Електронен флуид.

Супернова реалност. Матрица. Субстанция. Същност.

Вездесъщият космос, в размера на атома свит.

Газ и огън, и прах, който всички частици превръща

в биполярно единство. В звезда. В безтелесен фотон.

В тъкан тленна и структура трайна. В нощ черна и бяла.

Вещество многозначно – и тяло, и сянка и фон,

въплътило безцелния край в самоцелно начало...

И запалила звездната пепел, тя пак е трева.

И вълна. И поле. И око над пейзажа разлистен.

Преоткрива чертите си с нашите пет сетива,

а отвътре сама, като древен стоик се осмисля.

После пита защо съществува без ясен предлог?

И дали многомерният свят е надеждна утеха?

Дявол знае, но знае ли той, значи има и Бог,

който тя съвмести в генетичния код на човека.

---

НУЛА

Е, какво е това? Обяснете! Кажете какво е!

Таен код? Фантастично понятие? Смешно число?

Или, може би, то е константния свят на покоя –

идеален, абстрактен, абсурден –

без плът и тегло?

Или символът просто е празен? Продукт алогичен

на ума... Псевдоформа без ядка. Безполюсен знак.

Но защо тази куха условност реално граничи

с вечността –

между този живот и отвъдния мрак?

Между ясната мисъл и края на здравия разум.

Между нежния ромон и тътена страшен и глух.

Между крехката обич и нашата дива омраза.

Между въздуха син и дима.

Между тяло и дух.

И защо в тази зона сияят въздушните кули,

построени от нас под едно илюзорно небе?

Що за свойство е нулата в сбора си с хиляди нули

да постига безкрая и винаги нула да е?

А пред нея застане ли даже една единица,

тя добива значимост и влиза с числото във строй!

С всяка нула, добавена в странната, строга редица,

единиците бързо нарастват и стават безброй...

Съществуват ли нулите – няма и цифра последна!

Всяка числена стойност е израз със нулата слят.

Но получила същност,тя пак е безплътен посредник

между плюса и минуса в този двуполюсен свят!...

Е, какво е това? Феномен? Форма най-всеобемна?

Парадокс, завладял и разпънал на кръг мисълта?

Знак с природа магично-небесна и дяволски земна?

Или нищо подобно?

Но нищо,

подобно на всичко

в света...