Научната фантастика и парадоксът на Айфеловата кула

гл.асистент Стефан Лефтеров кат."ВМ" при BMEИ-Варна

Преди един век, проектът за Айфеловата кула се натъкна на ожесточена съпротива от страна на писатели и художници т.е. личности, които се считат за създатели и пазители на културните ценности. И все пак кулата бе издигната благодарение на идейната подкрепа на инженери и учени и тя се превърна в символ на прогреса в науката и технологията. Постепенно в съвременната култура се оформи една тенденция на противопоставяне на хуманисти и технократи, а екологичната криза задълбочи противоречията, между двете идейни направления.

За повечето от нас, културата и техническият процес са неделими и затова можем да приемем, че горното противопоставяне е един от парадоксите на нашата цивилизация. Нека го наречем парадокс на Айфеловата кула.

Оценката на художествените стойности на едно изкуство винаги си остава субективна, тъй като по своята същност, то се изявява предимно чрез индивидуалистичното съзнание. Научният подход и технологиите са другия полюс на противоречието. Те се абстрахират от страданията на твореца и неговите домогвания към съвършенство и с помощта на формули и закони, винаги се насочват към една точна и определено конкретна цел.

Трябва да отбележим обаче, че изкуството свързано с дейността на писатели, художници, артисти к музиканти, винаги е получавало много по-шумни и одобрителни аплодисменти от страна на съвременното общество. Изявените творци в областта на литературата, живописта, музиката и синтетичните им форми - кино, театър и др. се радват на всеобша почит и уважение. Малцина са учените и специалистите в областта на технологията, които са успели да развълнуват или заинтересуват обикновения човек. Въпреки че науката е колективно дело на много индивиди,тя много малко се докосва до душевността на която и да е личност.

Ако се върнем назад в историята ще открием, че поетът, певецът и разказвачът са се сливали с масите, а художниците са нямали право да се подписват под стенописите си. За изкуство се е приемала аритметиката, реториката, астрономията. Литературата се е считала за допълнение към изкуствата. От ренесанса насам вследствие на дълбоки социални преобразования имаме едно развитие, при което творецът на красота престава да бъде слуга на обществения вкус, а законодател в областта на културата.

Малко са известните писатели застанали в защита на Айфеловата кула, но между тях не случайно е Жюл Верн - бащата на научната фантастика. Неговият оптимизъм и вяра в науката и бъдещия прогрес на човечеството устояха безмилостния бяг на времето. Неговите произведения се четат все още, като продължават да будят възторг у нашето най-младо, така добре технически ограмотено поколение.

Английският писател Хърбърт Уелс обаче стига до друга крайност - черногледството. Предвиждайки заплахата от технологията във "Война на световете", той изобразява една тотална война, която мнозина преживяха по-късно, а ужасите родили се от въображението на писателя добиха реалистичен социален фон и рационална мотивировка.

Днес научната фантастика е сложно културно явление проявяващо се в литературата, живописта, музиката и киното. Явление свързано както с индивидуалистичното съзнание, така и с науката и технологията.

В продължение на десетки години писателите - фантасти са представяли невероятни светове, понякога желязно рационални или безпомощно лирични с широк емоционално-образен диапазон - от наивно оптимистичната вяра във всесилната техника и супер оръжията на бъдещите хора, до мрачните пророчества за господството на машините над човека в деградиращи социални условия. Много от произведенията на жанра са дело на изкусни майстори на перото, но научната Фантастика все още се приема скептично от дейците в основното направление на изкуството. Не могат да й простят първородния грях - защитата на науката и технологията.

Съвременната Фантастика обаче все повече се отдалечава от научната и технологична сфера, за да проникне по-силно в социалната естера.

Пример за това развитие са произведенията на Станислав Лем. Неговото творчество е отразило най-важните проблеми на нашата епоха.

Но преди да стартират в космически полети специално тренирани хора и преди да се появят свързаните с усвояването на околоземното пространство - етични, политически и философски съмнения, Лем успя в своите белетристични и научни книги да каже всичко, което съдържа тази тема. Докато в първите му произведения "Астронавти" и "Магелановият облак" цари технологичен ентусиазъм и дидактичен оптимизъм, произведенията от втория му период са с по-сложно диалектично отношение към дилемите на научно-тохническия прогрес - "Соларис" , "Еден" , "Кибериада" и др. са не рядко просмукани от горчив скептицизъм.

В третия му период идва ред на теоретични монографии - Сумма технологии", "Философия на случайността".

Една от основните дилеми, които вълнуват теоретика Станислав Лем във "Фантастика и Футурология" е взаимоотношението между технология и култура.

Според него културата - тази ценностна система от правила за поведение в обществото - е главният двигател на прогреса, но тя не може да се сведе до научни истини, доказуеми по логичен или опитен път. За нея само се знае, че действува или не действува в дадена общност. Ако технократично насоченото общество се заеме с присъщите му технологични методи да изменя културата, то разрушава създадените от историческата традидая ценности, а въздействието върху тях с ограничени средства може да има опасни последици - разрушаването на основата. В "Завръщане от звездите" е описано общество, осъществило биологична преработка на човека, премахвайки по оперативен път агресивно- садистичните му черти. Но това технологично подобрение наречено - бетризация е променило човешката природа, а с нея нравите, ценностите и смисъла на живота. Бетризираните хора не могат да причиняват страдание, но не могат да се борят и да рискуват, След 150 - годишно отсъствие в това общество се завръща космонавтът Хел Брег. Toй става участник в една драма, израз на неразрешимия конфликт между двата типа културни ценности. Ролята на буфер играе любовта на героя, а с нея винаги идва и страданието...

Страданието е нишка пронизваща всички значими произведения на изкуството и е неизменен спътник на индивидуалистичното съзнание. Не може да се твори без да се страда. Може би затова патосът в по-ранните произведения на научната фантастика е причината за скептичното отношение към нея.

Не случайно американският писател Кypт Вонегът не желае да бъде причислен към съзвездието от научни фантасти. Но неговият първи роман "Механично пиано" недвусмислено доказва, че макар и несъзнателно, всеки творец неминуемо се докосва до парадокса на нашето съвремие - развитието на науката от една страна и задълбочаването на фантазното мислене от друга. В "Кланица пет" - най-силната антивоенна книга на писателя, основният мотив отново е непримиримата ненавист към войната и надвисналата над света ядрена заплаха.

Много и различни са мненията относно евентуалната бъдеща симбиоза между наука и изкуство. За сега тях ги срещаме предимно в произведенията на научната фантастика. Но ако приемем Афеловата кула за символ на прогреса в науката и технологията, защо да не си представим че изкуството - това са хората с техните чувства и емоции. Някои се изкачват до върха на кулата, други спират в подножието й, трети просто не я забелязват и я отминават забързани по своя път.

И парадокс може би не съществува, по скоро е налице осъзната необходимост да се избере най-правилната точка, за по-доброто бъдеще на човечествето!

Стефан Лефтеров