Не само феерия...

От Алманах "ФантАstika"
Версия от 02:16, 7 май 2017 на Sastavitel (беседа | приноси)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Румен Иванчев


Започвам с вестта, че списание «ФЕП» стана носител на авторитетната международна награда «ЕВРОКОН'89». Със същата награда в Сан Марино бяха отличени писателката Весела Люцканова за цялостното ѝ творчество в областта на фантастиката, както и Пламен Аврамов за художественото оформление на списанието.

Иска ми се да вярвам, че тези награди са признание за цялата българска фантастика, която има нужда от по-добро самочувствие и нови талантливи имена.

А сега за Сан Марино. Там между 17 и 21 май т. г. се събраха 70 писатели от цял свят и повече от 400 фена, пред ставители на клубове и клубни асоциации от почти всички европейски страни. Повод за това бяха Световният конгрес на фантастите професионалисти WORLD SF и XIV конгрес на Европейското общество за научна фантастика [Еurосоn]. В рамките на Еврокона се проведе и XV Италкон.

Темата на Еврокона беше «Средновековието във фантастиката и фантастичните изкуства». На нея беше посветена кръглата маса «Средновековни извори на италианската фантастика», в която с доклади участвуваха Джон Бранър, Фредерик Пол, Брайън Олдис, Ренато Пестриниеро, Адам Холанек и др. С тази тема бяха свързани и изложбите на Франко Бертолучи и на няколко други, главно италиански илюстратори на фантастика, сред които най-известен без спорно е Карел Толе. През цялото време имаше и фестивал от тематично подбрани филми. Средновековни в истинския смисъл на думата бяха балът, устроен от кмета на Сан Марино, и фолклорният концерт в древната катедрала Базилика Деп Санто.

Освен доклади, по време ма заседанията бяха прочетени нови разкази и дори повести, написани от непрофесионални автори. Присъдени бяха награди за литературни произведения, вдъхновени от сериала «Междузвездна война», учреди се и италианска клубна асоциация «Звездна следа».

Цялото фоайе на Туристическия театър, предоставен на Бврокона, представляваше импровизирана изложба-базар. Тук всеки можеше да си избере плакат, отпечатан от организаторите или донесен от участниците (цена между 2000 и 5000 лири), да си купи фланелка с емблема, сувенир или просто да пийне нещо с новите си приятели. Продаваха се също различни фензини (любителски издания), албуми, професионални списания, значки и други. Разбира се, средствата оставаха в полза на организаторите. Някои от фензините — италиански, съветски, швейцарски, американски, полски и други бяха безплатни. Човек можеше да си купи и последните книги на повечето от учасгвуващите писатели, издадени предимно на италиански и английски език.

В българския кът изложихме излезлите досега книжки на списание «ФЕП», броеве от списание «Обзор» на четири езика с българска фантастика, книги от български автори, както и брошури на английски и руски език за интегралния клуб по прогностика и фантастика «Иван Ефремов». На втория ден от нашите сто плаката не беше останало нищо.

Напълно в традициите на Бврокона бяха многобройните официални и неофициални срещи с писателите. Феновете постоянно ги обграждаха, искаха автографи, разпитваха за какво ли не. В центъра на вниманието бяха световноизвестни писатели като Робърт Силвърбърг и Норман Спинрад от САЩ, Сам Лундвал от Швеция, Хари Харисън от Ирландия, Еремей Парнов от СССР, Брайън Олдис от Англия, Жак Гоамар от Франция и много други. За първи път имаше представители на Китай — писателката Янг Ксяо — която се радваше на изключително уважение и интерес.

Евроконът се занимаваше и с чисто организационни въпроси. Обсъждаха се например издаването на нов информационен бюлетин, представителството на националните клонове, подготовката за следващата среща през 1990 година във Франция. Взе се решение от тази година наградите да се връчват еднократно, а не както беше досега — един писател, художник или фен да бъде носител на няколко „ЕВРОКОН“-а.

Заседанията на УЪРЛД СФ КОНА се водеха от новоизбрания президент Норман Спинрад. Представителите на всяка страна докладваха за новоиздадените книги през миналата година. Общото впечатление беше, че жанрът е прекомерно комерсиализиран. От изнесените данни излиза, че двете страни, в които се издава най-много фантастика — САЩ и Япония, — почти са се изравнили по броя на издадените през миналата година книги, а именно между 600 и 700 нови заглавия. В Европа най-активни издатели са били ФРГ и Италия.

Направих няколко интервюта, които ще поместим във «ФЕП», но нямам търпение да съобщя някои новости Според Джон Бранър в момента англоезичният свят предпочита книги със сюжети от далечното бъдеще. Такава е и новата книга, която той пише. Норман Спинрад е на съвсем друга вълна. През следващата година той ще завърши своя нов роман „Руска пролет“. В него описва Европа и Съветския съюз такива, каквито ще бъдат само след 15—20 години. Смята, че гласността и преустройството в СССР вълнуват доста фантасти. Ще направи всичко възможно книгата му да излезе едновременно в САЩ и СССР.

Робърт Силвърбърг е станал писател номер 2 за 1988 година в САЩ . Току-що е завършил новия си роман «В края на зимата». Действието в него се развива след 14 милиона години, когато човечеството е изчезнало и други животни владеят Земята. Предстои му да пише книга заедно с Айзък Азимов, която ще се нарича «Падането на нощта».

В Сан Марино твърде често чувах думата перестройка и скоро разбрах, че всеки влага различен смисъл в нея. Все пак общото ми впечатление е, че и професионалните писатели, и любителите на фантастиката са за изграждането на единен свят, че с разбирателството и цивилизованото сътрудничество фантастите свързват своите големи надежди.