Абонат

АБОНАТ

Ето чудото - простия кабел!

Той взаимно ни свързва, нали?

Вече няма сибирски мащаби,

пътят, който все пак ни дели.

И контактът е пряк. С телефона,

миг по миг, аз пестя часове!

Прекосявам земи и сезони,

чувам ясно безброй гласове.

Препредавам сигнала филтриран

по директни канали. Звъня -

и говоря, говоря с ефира до

самотния час на съня...

Търся близост, но нещо ми пречи да протегна на живо ръка.

Може би ще съм смешно сърдечен, може би ще досаждам така...

Нещо пречи. Пелтечи и съска

двуезичното шумно трасе.

И откривам как с пряката връзка

между нас онзи кабел расте...