Десети признания на съставителя
Десети признания на съставителя
Доживяхме и до юбилейния, десети брой на нашия алманах!
Той е ако не най-голям, то поне най-богат визуално – деветдесет страници са пълноцветни. И това са не само галерии на художниците Юрий Зельони, Лидия Глускина и Михаил Булейко, а и множество други картини и илюстрации. Част от тях се отнасят конкретно към петте български разказа от конкурса „Изгревът на следващото“, който за втори път провеждаме съвместно с ДБФ „Тера Фантазия“ и фондация „Човешката библиотека“. Тези разкази откриват алманаха и това не е случайно – нашето издание е територия, защитена от цинизъм, която е дом на темата „движение към позитивно бъдеще“ – нещо, което май не достига на цялата световна жан- рова периодика. Към темата принадлежи и красивият разказ на Дмитрий Биленкин „Пътят на Абогин“. Другият превод е класическият опус на Стенли Уайнбаум „Марсианска одисея“, който ще ни припомни времето, когато космонавтиката беше млада идея.
От членовете на ДБФ ще се срещнете с нови творби на Валентин Д. Иванов, Александър Карапанчев, Светослав Николов и Николай Теллалов. Последният, освен с разказ, ни зарадва и с храброто си есе „Манифест на оптимизма във време на доминиращ песимизъм“ – текст, който аз смятам за идeен гвоздей на броя.
Фантастихията е представена с юбилейни стихове на нашия първопроходец Анибал Радичев, както и с фрагменти от легендарната поема на Александър Бурмов „Водевил“, която, надяваме се, през 2020 година най-после да види издание на хартия.
Разделът „Фантастология“ отново е много богат – тук са както поредната глава от студията на Янчо Чолаков за Светослав Минков, така и иронични коментари за изцепките на масовата култура във фантастиката, сериозен поглед върху хоръра, различни презентации на непревеждани книги, а също и спомени на български писател от срещите му с Рей Бредбъри. Специален акцент е обзорът на наши публикации в различни краища на света.
В „Откъде идваме“ ще се срещнете със 100-годишния Димитър Пеев и със 120-годишния Владимир Полянов. Не пропускайте букета от писма и доноси за живота на клуба по фантастика „Иван Ефремов“ – видян откъм ДС, с печатните грешки барабар...
В „Присмехулник...“ има само три текста, но какви!
Така завършваме един десеттомен цикъл от живота на нашия алманах, изпъстрен с многочислени повести, разкази, поеми, есета, картини, гротес- ки и карикатурни комикси. Дали ще има още? Бъдещето е наше!
