Протягам ръка към космоса

Васил Сивов

ПРОТЯГАМ РЪКА КЪМ КОСМОСА

(фрагменти от поемата)

Това са думите на мойто сътворение:

"Да бъде светлина!"

И идваш ти - създадена не от ребро Адамово,

а от пяна, от звезден прах,

от млечна плът на сребърни мъглявини.

Аз, син на Природата и Случая

разрязвам тръпнещото тяло на Вселената,

в протуберансите на раждането

започвам свое пътешествие

през миналото и през бъдещето

по лабиринтите на времето.

Това е началото на Космоса -

възникване на първичната материя

на Злото и Доброто.

Така създаваме затворени галактики

от обич и от алчност,

от знание и от безумие.

Преди да влезеш в Космоса,

той трябва да влезе в тебе.

Да те докосне с дъха на бликащи съзвездия

и посев на лъчисти спори.

И не вярвай

във вледеняващия мрак на бездната,

в която си прашинка.

Ти можеш да я стоплиш

със своето присъствие.

Тогава в някои спирален галактически ръкав

ще се разтвори раковината на най-възможното

от всички невъзможни равновесия –

между Природата и Разума.