Второто пришествие като пазарен феномен
Второто пришествие като пазарен феномен
Изследване на професор Джордън Експитър от Университета Калипсо във Федър саунд, Флорида, хвърля неочаквана светлина върху икономическите процеси в космически мащаб. Засега няма признаци инвеститорите от Уолстрийт да са изявили интерес към идеите на проф. Експитър, но източници близки до университета съобщават за оживена кореспонденция с Ватикана. Причината за интереса на Светият престол, най-вероятно са изводите от изследването, които имат преки импликации върху църковния догмат за Второто пришествие. Свързахме се с професор Експитър, който беше така любезен да сподели повече подробности пред читателите на Небюла Ескуайър.
Небюла Ескуайър: професор Експитър, как достигнахте до такива фрапиращи изводи за предполагаемата същност на догмата за Второто пришествие и връзката му с космическите пазари?
Професор Експитър: Всъщност нещата тръгнаха от една поръчка на НАСА за измерване на разпределението на информационните масиви в пространството на Слънчевата система. С други думи, НАСА се интересуваха, къде техните мисии ще намерят възможно най-много информация. Това се прави с оглед оптимизация на бюджета на агенцията. Сами разбирате, че е по-добре да изпратиш изследователска мисия към най-интересното небесно тяло. В противен случай можеш да похарчиш стотици милиони долари за проучването на нещо, което има висока вероятност да се окаже тривиално за науката. Тъкмо с изчисляването на тази вероятност се зае моя екип.
Небюла Ескуайър: Звучи интригуващо, но не знам как нашите читатели ще видят връзката с Второто пришествие.
Професор Експитър: В началото връзката и за нашия екип не беше явна. Започнахме със стандартно изчисление, базирано на формулата на Шенън за количество информация. В най-общи линии тя гласи, че количеството информация е обратно пропорционално на вероятността дадено събитие да се случи в определен отрязък от време. Например, медиите изявяват много по-висок интерес към събития, които са уникални, казано на езика на науката, които имат по-ниска вероятност да се случат. Обратното, ако нещо се случва рутинно, то има малко количество информация в себе си и не си струва неговото медийно отразяване. Едно е когато някой избие цяла редакция карикатуристи, друго е когато вие всеки ден ходите на работа или хапвате пица на ъгъла. Изхождайки от тази очевидна зависимост, която стои зад формулата на Шенън, ние започнахме да изчисляваме къде ще е най-интересно да се пратят следващите мисии на НАСА в Слънчевата система. Включихме и някои уравнения от квантовата механика за да получим пълната картина на информационната плътност около нашата звезда. И тогава започна да се очертава една интересна закономерност, която всъщност би трябвало да е очевидна. Колкото повече увеличавахме обема на изследвания сектор от космическото пространство, толкова повече информационния интензитет намаляваше. Това е логично, защото с увеличаване на обема се увеличава и вероятността нещо да се случи. Например, ако изследвате околоземното пространство вероятността да се натъкнете на комета е много малка и срещата с комета в близост до Земята ще бъде истинска сензация. Ако обаче разширите изследвания обем до орбитата на Земята около Слънцето, тази вероятност за среща с комета става почти сигурна – нещо което не е кой знае какво. В края на краищата ако вземем цялото пространство на Слънчевата система ще се окаже че информационния интензитет започва да клони към много ниски стойности, защото в Слънчевата система се случва какво ли не и всичко е много вероятно, тоест нямаме твърде много информация. Ако екстраполираме тази закономерност в галактически вселенски мащаби виждаме, че информационната интензивност започва да клони към нула. Това всъщност много добре се съгласува с Втория закон на термодинамиката, който гласи, че с течението на времето енергията в една система се разпределя все по-равномерно, тоест увеличава се ентропията и намалява информацията. Трябва да призная че, че момчетата от НАСА бяха малко раздразнени, когато представихме резултатите от нашите изчисления. Те бяха толкова тривиални, че не съдържаха в себе си никаква информация. Ние им казвахме да фокусират мисиите си в колкото се може по-малък обем от пространството, но това те и без нас си го знаят. Изправихме се пред реалната възможност финансирането на този проект да бъде спряно. Настроението в екипа беше доста минорно, бих казал. Знаете, всеки има някаква ипотека, децата растат и искат да учат в добри колежи. Дори и екскурзиите до Непал са с пари. Един следобед стояхме на верандата в университетския стол, дъвчехме унило бъргери и тогава едно стажантче от България подхвърли „ееех, сега да имахме малко ракийка с шопска салата“. Трябва да ви кажа, че не познавам много българи, само това момче, което е от две години в нашия Университет, както и съседите на моя зет от Сент Пит, но по някаква причина, всички дошли от тази страна все за ракийка с шопска салата си говорят. Особено когато вероятността да я имат клони към нула. И тогава се плеснах по челото – ами да, цялата ни икономика функционира заради вероятността нещо някъде да се случи! Тоест, информацията е в основата и на глобалните, и на националните пазари! Зарязахме бъргерите, всеки извади таблета си и започна да проверява по световните онлайн библиотеки за изследвания по въпроса. В началото посърнахме. Изглеждаше, че пак откриваме топлата вода. Например, оказа се, че Милтън Фридмън отдавна е посочил, че парите са средство за пренасяне на информация относно трудът, който е създал дадена стока. С други думи, на пазарите се изчислява вероятността, някой някъде да произведе нещо. Тази вероятност е много ниска за един диамант и затова той струва скъпо, докато вероятността да произведете боклук е изключително висока и затова той не струва почти нищо. Тогава обаче българчето каза „ами какво ще стане на един галактически пазар?“. В началото всички продължихме да сърфираме разсеяно с таблетите си из монетаристката теория на Фридмън. След това видях как всички спряха и започнаха да обръщат глави към българчето. Гледаха го, както той сигурно би гледал ракийка с шопска салата, ако се появеше внезапно във Флорида. Това беше откровение! Останалото сигурно го знаете. Завършихме изследването като уравненията на Шенън с поправка за вълновата функция в мегапарсеково пространство бяха обединени с някои алгоритми за прогнози на валутните и стоковите борси. Мениджърът на екипа ни се свърза с Ватикана, откъдето откликнаха твърде бързо, трябва да призная.
Небюла Ескуайър: Но какво толкова интригуващо намери Светият престол във вашите изследвания?
Професор Експитър: Работата е, че ако разгледате един пазар в галактически, а още повече във Вселенски мащаби, ще откриете, че на такива пазари почти няма какво да се продава и купува. Освен информация! Всяка една цивилизация достигнала до етап на овладяване на своята слънчева система ще разполага с всичките необходими ресурси за своето съществуване. Около всяка една звезда има практически неограничени количества от всички химични елементи от Менделеевата таблица, свързани по какви ли не начини, даващи всички възможни ресурси за съществуването на цивилизацията. Тогава какво цивилизацията от звездата А ще продава на цивилизацията от звездата Б? Нищо! Оказва се, че в Галактиката няма да има пазар! Да, ама не! Когато на пазара няма стоки, които да си струва да се разменят, все още остава възможността да се разменя информация. Бих казал, че това не е просто възможност, а галактически закон – всяка цивилизация не е нищо друго освен машина за производство на информация, а информацията се произвежда за да бъде разпространявана. Оказва се, че която цивилизация има повече информация, тя ще има и по-добри пазарни позиции в Галактиката. Представете си обаче какви ще бъдат тези позиции на една току що проходила в галактическите пазарни отношения цивилизация. Нейният пазарен сегмент ще бъде нищожен. Във Вселената сигурно доминират далеч по-стари цивилизации от нашата и техния пазарен потенциал е огромен – те имат както натрупани знания, така и технологии за производството на нови. Единствената печеливша пазарна стратегия на млади цивилизации като нашата ще бъде да се насочат към нишови сегменти – продажбата на уникална дори във вселенски мащаб информация. Такава информация може да бъдат само личните спомени и преживявания на отделните хора. Вселената е безкрайна и в тази безкрайност уникалността клони към нула, но от друга страна тази безкрайна тривиалност може да се види по безкрайно много уникални начини. Например, залезът на слънцето се вижда по един начин от влюбена двойка и по съвсем различен от осъдения на смърт, чакащ с примка на шията палачът да ритне стола. Също така и всеки осъден на смърт с примка на шията вижда същия този залез по различен начин. Екзекуцията в Сибир е различна от екзекуцията в Мексико, а тази през 14 век, няма нищо общо с тази от 21 век. Всички те са уникални преживявания, които представляват добър пазарен продукт за едва прохождащите във Вселената цивилизации. Всичко обаче опира до това колко такива лични преживявания ще има в наличност младото човечество, току що преминало Вселенските порти. Това количество ще бъде ограничено от броя на живите към този момент човешки индивиди. Да речем, че техните спомени, идеи и емоции ще стигнат за известно време, но после? И тогава на помощ идва Второто пришествие, като метод за производствена интензификация и разширяване на пазарния сегмент. След като преживяванията на живите хора са недостатъчни, защо тогава да не се възкресят мъртвите, като по този начин се възкресяват и техните съкровени моменти на обич, скука (във всичките й нюанси), смърт … Представете си колко ще струват на Вселенския пазар спомените на Леонардо Да Винчи! Но дори и работното време на държавния чиновник ще струва доста пари – начините да убиваш времето на работното си място са безброй във всички епохи! Ето защо усилията на Христос по възкресяването на мъртвите ще си струват всяка капчица от неговата божествена пот. От друга страна обаче, ако погледнем нещата от тази страна, то не е изключено самият Исус да е само служител в маркетинговия отдел на бъдещата човешка вселенска корпорация, изпратен през времето да подготви материала, така да се каже за това, което го очаква. Оттам и предупреждението все пак да не вършим ексцесии по времето на живота си, защото спомените на Джак Изкормвача макар и уникални, надали ще бъдат по вкуса на вселенските потребители. Пък и ще развалят имиджа на човешката корпорация пред нейните партньори в Галактиката и отвъд нея. Струва ми се, че тъкмо това последното заинтересува и Ватикана. Знаете, че напоследък църквата се старае да говори на съвременен език, а какво по съвременно от това Второто пришествие да бъде представено като апликейшън на бъдещия ЕпълСтор.
Небюла Ескуайър: Но това сигурно ще прозвучи ужасно за много вярващи християни!
Професор Експитър: Всеки нов продукт на пазара изисква известен период от време да намери своите потребители. Разбирам, че чувствата на един човек, който цял живот се е кръстил пред иконите на светците в църквата, трудно ще преглътне идеята да му продават греховете онлайн, но пък за потребителите на ибей това е доста разбираемо. От тази гледна точка аз разбирам интереса на Светия престол. Трябва да се инвестира в идните поколения, а те ще боравят все повече с икони в разни електронни устройства и все по-малко с църковни икони.
Небюла Ескуайър: Благодаря Ви, професор Експитър, за информацията споделена с нашите читатели. Сигурен съм, че ще има оживен чат на нашия сайт по повдигнатите от вас проблеми за религията и пазарите. И последно, очаквате ли друг освен Ватикана да се заинтересова от идеите на Вашия екип?
Професор Експитър: Религиите, в които присъства идеята за прераждането, също могат да бъдат изследвани от гледна точка на пазарите във Вселената. Няма да се учудя, ако Буда се окаже колега на Исус от маркетинговия отдел на бъдещата Вселенска човешка корпорация. Но затова трябва да бъдат проучени някои аспекти на темпоралните разпределения на информационния интензитет най-малко в галактичен мащаб. Проучваме възможността да получим финансиране от някои правителствени програми в Китай и Индия. За съжаление, нашето федерално правителство се ръководи твърде много от краткосрочни пазарни приоритети.
Небюла Ескуайър: Пожелаваме Ви успех в толкова интересните за вярващите от целия свят научни изследвания.
