В страната на залязващото слънце

От Алманах "ФантАstika"
Направо към: навигация, търсене

ФантАstika 2007 (февруари 2008 г.)

В страната на залязващото слънце - Евгений Лукин (откъс)

По мнение на японските специалисти,
прекаленото увличане от работата е не по-
малко вредно от наркоманията. В Япония са
убедени, че "трудохолиците" трябва да бъдат
лекувани и превъзпитавани.
(От вестниците)


- В наркологията? - не повярва Руслан. - Как така в наркологията? Защо?

- Не защо, а за какво - поправи го недоволно майорът, преглеждайки вчерашния протокол. - Трябва да се лекуваш... И благодари, че в наркологията, не при съдията. Че той щеше да ти лепне петнайсет дни принудителен отдих... А така, смятай, си се отървал само с един ден... Охо! - учуди се той, вдигайки вежди. - Значи и съпротива при задържането си оказал?...

- Не съм оказал!

- Как така не си оказал? "Направил опит да отнеме иззетото оръдие на правонарушението..." Така ли беше?

- Е, така, но...

ил. Калина Атанасова

- Да вървим - каза майорът, сложи протоколите в папката и се надигна иззад бюрото.

* * *

Във вехтия японски микробус качиха и петимата: четирима бяха хванати вчера по същия член, както и Руслан, а петият, колкото и да е странно, бе задържан за пиянство. Той веднага седна по-навътре в ъгъла и с подигравателна усмивка заоглежда останалите.

- Издънихте ли се, пилета? - осведоми се ехидно той. И без да получи отговор, продължи самодоволно: - А мен ми е все тая! В наркологията? Давай в наркологията... Уплашили таралежа... с гол... така де! От мен няма и какво да вземат, а инжекцията, тя пари струва!

- Млъквай, а? - мрачно го помоли Руслан. - И без теб ми е гадно...

След вчерашния удар с гумена палка рамото още го болеше. Пияндето понечи да отвори уста, но като видя мрачните лица на другарите си по нещастие, сметна за по-добре да не нахалства и последва съвета на Руслан. А той, пъшкайки, протегна длан зад яката на ризата и се зае да масажира удареното място...

- С палка ли те фраснаха? - по-скоро с любопитство, отколкото със съчувствие попитаха отдясно.

- Аха... - процеди той.

Майорът още не се показваше. Цивилният шофьор задряма, отпуснал ръце на волана, а главата - върху ръцете. Вратата е отворена, документите ги върнаха - скачай и изчезвай! Само че няма къде да изчезнеш... Сега ченгетата знаят адреса, ако се наложи - и в къщи ще се изсипят...

- Значи не са те хванали в офиса? - съобрази накрая съседът отдясно. - Направо на улицата, така ли? И как се изхитри?

- Как, как! - сърдито каза Руслан. - В денонощния павилион си купих "кози крак". Нали знаеш, за вадене на пирони... А до мен се търкаля дъска, от нея пирон стърчи... И аз извадих козия крак и опитах...

Съседът тихичко подсвирна.

- Тоест "с особен цинизъм"... - с вид на познавач той преведе чутото на езика на протокола. - Сигурно ще ти лепнат още и съпротива, щом са те фраснали с палката...

.........

Целия разказ може да прочетете в хартиеното издание на алманаха или на сайта на преводача.

Превод: Иван Попов, 1998