За „Дивна“
Александър Василев
...Книгата не успях да прочета на един дъх, не защото не ме грабна, а защото прекалено много ме накара да се замислям. „Дивна“ е история за хлапета в предпубертетска възраст, обаче историята им хич не е някаква сополива тийнейджърска бълвоч.
Действието се развива някъде сред реещите се останки на нашата планета, която е била сполетяна от катастрофа. В студения мрак на космоса, като последните сълзи на Земята, се носят сребристите космически станции на оцелялото човечество. А в тях новото поколение се сблъсква с остарелите философии на обременените от миналото си родители. Впоследствие тези постпубертетчета се оказват по-зрели, отколкото нашите пълнолетни връстници.
Първите чувства, които книгата щрихова, са тези на обърканата мечтателка Дивна и на хладно безразличния ù брат – Стас. От спокойните дни на собствената им космическа станция двамата попадат в най-елитната академия, където се сблъскват с нови правила и многото възможности за тяхното нарушаване. Покрай новопристигналите близнаци бързо се завърта „тайна организация“, начело на която е Питър Верелински, легендарен вундеркинд, който още от десетгодишен привлича вниманието на политиците. И от тук започват купоните и неспирната битка за оцеляване в „луксозния крематориум за мечти“, както Дивна преименува академията.
Книгата връхлита с екшън и напрежение, който често се сменя с размисли за правилно и грешно. „Тайната банда“ на Верелински постоянно проваля планове на главния Координатор на Северните станции за абсолютен контрол над съдбата на човечеството и в същото време бащите на близнаците и Марти (един от най-запомнящите се енергични образи в цялата книга) им помагат да създадат своя партия. И веднага сигурно нещо ще ви пресече мисълта – „... деца, пишещи за деца в космоса, конспирации и политика?!“. Аз само ще посъветвам да четете... и ще видите. Всъщност, ако се направи паралел с нашата Земя и нашите деца, ще откриете много прилики, почти толкова, колкото и разлики, но със сигурност когато завършите книгата и я оставите настрана, ще се замислите накъде отиваме всички ние и целия този наш свят.
В „Дивна“ ще намерите много. Действията се преплитат постоянно, диалозите са живи и изпълнени с мъдри есенции. Появата на мистичния Пазител и на професор Уайт допълнително разпалват интереса. Енергичността на главните герои е постоянно преследвана от невидима обреченост, която ги дебне до края на книгата и макар последните страници да навяват преспи от светлина и лъчезарност, мракът отвъд металните станции продължава да е все тъй студен. Продължение ще има...
Първоначално публикувано в Книголандия:
http://knigolandia.blogspot.com/2010/02/blog-post_07.html
Божан Божков
...„Дивна“ е разказ за сблъсъка на действието, на креативността и полета на мечтите и въображението със системата, стараеща се да установи контрол над всяка мисъл, над всяка идея. Система, при която всеки възрастен е полицай и всеки съученик – потенциален доносник. Добре познато от близкото минало и от… настоящето, уви.
И в тая държаща здраво за врата всички и всичко система се намират хора с идеи и ентусиазъм, успяващи да я изхитрят. Под форма на игра, учениците от елитната Академия на сивите униформи успяват да разсинхронизират добре смазаните механизми.
Игра, която често е смъртно опасна. И води и до трагичен изход понякога. Но енергията и ентусиазмът на младите хора не им позволяват да се откажат от убежденията си и ги карат да продължат.
Историята е убедителна, има различни фракции, вечни оптимисти и колебаещи се. Страх и предателство.
Заедно с борбата за промяна е описана и личната борба на мечтателната, емоционална Дивна, със стремежа за нахлузване на сива, еднотипна душевна рамка. Дивна успява да преодолее разрушителния първоначален шок от сблъсъка с бездушието, което я посреща в Академията, и намира свой начин да запази богатата си душевност. Не и без помощта на приятелите.
На фона на живите образи на учениците и „трошачите“, образите на учителите в Академията с едно изключение са недобре развити, като сива еднотипна маса. Първоначално сметнах това за недостатък, но с навлизане в сюжета си промених мнението. Всъщност търсен или не, получава се ефект, подобен на някои филми, при които част от обстановката или героите е цветна, а останалата е в черно-бяло. Определено добро решение.
Специално искам да отбележа момента, в който Дивна и Питър спасяват „Старата отрова“ и тя отменя наказанието, което е искала да им наложи.
Един истински злодей не би го отменил. Но учителката не е злодей. Може да е злобна, ретроградна, оръдие на системата, но не и злодей. И от тази случка печели както образът на учителката, така и авторите.
След похвалите, малко критика.
Добре е да се внимава с подробностите. Например плъхът не е мъжка мишка. ;) Съвсем различни видове са. Може да звучи като дребно заяждане, но ако някой ученик го прочете и после го изтърси на изпит? :)
Другото, което леко ме подразни, са опитите за лека религиозна насоченост на книгата. Всъщност авторите се опитват да дадат по-широк поглед върху религиите и събитията от Библията. Не случайно преподавателят, който единствен изпъква от сивата маса, е по изкуства и религии, а не само по една религия. Но явно авторите са най-добре запознати само с християнството и гравитират около него.
Изобщо заиграването с митология и религии е трудно и може да доведе до подхлъзване. Трябва да имаш познания, от ранга на тези на Зелазни и Франк Хърбърт, или да го избягваш. Лично мнение.
И в крайна сметка с „Дивна“ читателят не получава само една интересна, динамична и увлекателна история.
Книгата внушава вяра, че и в най-безизходните ситуации има път напред...
Първоначално публикувано в Пещерата на неандерталеца:
http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=666
Григор Гачев
...Неизвестно бедствие е помело Земята, оставяйки на нейно място втори астероиден пояс. Случайно оцелелите по космическите станции (предимно тези около Марс) хора възраждат човечеството, сблъсквайки се с всякакви социални и други проблеми. Общественото неравенство се е запазило, но много други неща се е наложило да бъдат променени издъно, за да може обществото да се запази. Както винаги и навсякъде, така и там има хора, вманиачени по властта. Може би не за да творят зло, а за да направят насила света по-добър, според своите виждания – и именно затова всъщност най-зли измежду злите. И както нерядко е и в реалния свят, там, където възрастните не успяват, не смогват или се побояват, понякога се справят именно децата…
Няма да разказвам повече за книгата, за да не проваля интереса на читателите. Но с удоволствие ще споделя смайването си от нея. Дори опитни писатели рядко създават толкова пълнокръвни, истински и живи образи. И толкова много в една книга, толкова различни, и всеки от тях пълноценен и истински, и стойностен именно заради разликата си с останалите. Уж се разказва (предимно) за деца, в най-добрия случай тийнейджъри, а пък я четох в захлас, до пет сутринта, въпреки че бях здравата недоспал от предишни дни. И не съжалявам за похабения сън.
И още нещо. Ръководителката на клуба „Светлини сред сенките“ Валентина Димова казва, че тези книги са полезни за възрастните може би дори повече, отколкото за децата. За децата те са полезно упражнение, интересно занимание и форма на израстване. За нас обаче са освен това и прозорец към света на децата, през който можеш да видиш какво ги вълнува, радва, тревожи и засяга – и да ги разбереш истински… А това, колкото и да е важно само по себе си, означава и още нещо. Да разбереш децата около себе си означава да разбереш в някаква степен и детето в себе си. Не го ли разбираш, живееш заедно с непознат под в един и същи черепен свод – как би могъл тогава да си в мир и спокойствие, и разбиране на множеството, което криеш в себе си дори ако си най-елементарният човек?...
Първоначално публикувано в блога на Григор Гачев:
