„Снежанка и ловецът“ и Upside down

Снежанка и ловецът

Сюжетът: Красиво девойче (Кристин Стюарт) остава без майка, а впоследствие – след като злата мащеха (Чарлийз Терон) елиминира и бащата – кръгло сираче. Нова фигура в познатата ни история се явява братът на злата кралица (Сам Спруел), който е неотлъчно до нея в грандоманските ѝ планове за завладяване на нови и нови кралства, посредством магия. Продължаваме с принца, представен като приятел от детството на Снежанка, посветил младостта си на това да я търси, когато вещицата я затваря в кула след убийството на баща ѝ. Стигаме до ловеца-вдовец (Крис Хемсуорт), нает от кралицата да издири и ликвидира най-прекрасната на света, успяла междувременно да избяга от кулата, след десет години затвор. Вещицата му е обещала, че в замяна ще върне покойната му съпруга. Изведнъж животът на ловеца, прекарван в давене на мъката по любимата му, отново придобива смисъл.

Успоредно с това принцът (Сам Клафлин) научава, че Снежанка е избягала, и също тръгва да я търси, въпреки забраната на баща си. Следва срещата на тримата герои в мрачната гора и по подразбиране – заформянето на любовен триъгълник. Ловецът не може да убие крехко и невинно същество като принцесата и се превръща в неин покровител. По някое време се появяват и джуджетата. Според тях Снежанка е „избраната“ – отредено ѝ е да общува с природните сили – и решават да помогнат.

Злата мащеха обаче не спи, разбира каква е работата и взима нещата в свои ръце.

Идва ред на сцената с отровната ябълка и стъкления ковчег (с някоя и друга изненада).

На финала пробудената от – внимание! – не кого да е, а ловеца принцеса и разбунтуваният народ се изправят срещу кралицата.

Какво следва и с кого се взема Снежанка, ще видите сами. :)

Това, което ме впечатли, беше визуалната красота на филма. На моменти доста мрачен, той пресъздава усещането за готическа приказка. Похвала заслужава и фактът, че злодеянията на мащехата са мотивирани; тя не е лоша просто защото е нужен някой, който добрите да надвият; принуждава я събитие – донякъде травма, донякъде завет – от детството ѝ. Друг силен момент е връзката на Снежанка с природата. От гарвана и коня, които ѝ помагат да избяга от кулата, през трола, който с пръст не я побутва при близка среща от трети вид, усетил, че тя не представлява нито заплаха, нито съперник, до елена-пазител на гората, който я благославя – това е много важна и според мен целяща да замисли съвременния урбанизиран зрител нишка. Музиката също оставя приятно впечатление. Най-запомнящи се бяха Gone Their Master, Gone Their Son и Florence and the Machine с Breath of Life. Пейзажът и костюмите на героите – изпипани, правдоподобни. Бойните сцени – мащабни, епични. Отличаваше се играта на Сам Спруел.

Не мога да не отбележа обаче някои слаби страни на лентата. На първо място, цветът на очите на Снежанка се промени мистериозно с порастването ѝ. Подозрителни ми си сториха и завидните ѝ умения да спринтира, галопира и се дуелира след десетте години, прекарани в кулата без абсолютно никакво движение, като изключим няколкото крачки из тясната ѝ килия. Необяснимо остана и споменаването на християнския Бог в самото начало, когато Кристин казваше „Отче наш“. Това, в крайна сметка, кралство от нашата реалност ли е? Ако да, кое е то и кога се развива действието, след като жителите му са християни? Атмосферата напомня на средновековие, но яснота по въпроса нямаше.

Като изключим това и че финалът ми стоеше недовършен, бих определила филма като приятен. От киносалона излязох вдъхновена и с песен на уста, след което у мен се породи внезапното желание да се кача на Витоша. Така и направих – беше почивен ден, а и имах приятна компания. И докато се катерехме, все още преживяваща видяното, обстрелвах спътниците си с въображаеми стрели. Как ме изтърпяха, не знам...

Upside down

„Канада и Франция. Добре, звучи обещаващо!“ – казвам си аз и го дърпам от „Замунда“.

Трябва да призная обаче, че въпреки участието на Кирстен Дънст – актриса, която ми е много приятно да гледам – филмът не ме грабна. Сюжетната линия – вяла, бегла. Хората са разчитали предимно на визуални ефекти и на любовната история.

А цялостната история е за два паралелни свята с противоположна гравитация. И с мистериозен физичен закон: aко материя от единия свят попадне в другия, след няколко часа тя изгаря. Забелязваме препратка към тоталитаризма – на обитателите е забранено да си ходят „на гости“, т.е. да преминават от единия свят в другия. Добре, обаче момък от долния (западнал) свят и девойка от горния (проспериращ) свят се влюбват. Нужни са главозамайващи еквилибристики, за да се срещат. В един момент ги надушват властите и ги разделят насила. Момичето си удря главата, получава амнезия и не помни нищо преди злощастното събитие.

Минават години, момчето вече е млад мъж и работи в лаборатория върху (антигравитационен) крем против бръчки. През цялото това време си е мислел, че Идън е загинала в онази нощ, докато един ден не я вижда по телевизията. Готов на всичко, за да бъде отново с нея, той рискува собствената си, а и тази на приятелите си безопасност, като започва работа във фирма от горния свят – полулегално. Досещате се, в същата фирма работи и Идън. Впоследствие става ясно, че тя не го помни. Разделят се, пак се събират, преследват ги, докато накрая е постигнат идеалният баланс. Как точно, няма да издам.

Преувеличено ми се стори окаяното състояние на долния свят и изобщо мизерията, в която живееха людете там. За десет години все не успяха ли малко да се постегнат? Интересно ми беше и как се случи тъй, че девойката забременя, след като любовна сцена в плътския смисъл на думата липсваше. Но какво ли разбирам аз от двойна гравитация и паралелни светове?

И за да не помислите, че мога само да критикувам, ще кажа: не, филмът не е в никакъв случай лош. Феерия в сивкаво и синьо. Пиршество за очите. Симпатична комбинация от фентъзи и научна фантастика. Ще ми се и в София да има кафе като „Ел Мундо“ – кръглата форма, семплият интериор и лющещата се мазилка му придават студения чар на изоставена сграда, като същевременно вътре кипи социален живот.

Upside Down е ненатрапчива, лека романтика. А сцената с летящата розова палачинка ме мотивира до такава степен, че станах (след като изгледах филма) и в 9.30 вечерта приготвих десетина. Може да не бяха розови, но с мед летяха много бързо.

Илка Чечова