21.12.2012 г. – поредният „край на света“

Пламен Младенов

„Маите вещаят гибелта на човечеството!“ Така най-кратко може да се обобщи причината за засиления интерес към иначе невзрачния 356-и ден от настоящата година. „Фаталният“ 21 декември е набелязан отдавна от търсачите на сензации, а с неговото приближаване ще расте и напрежението сред хората, които приемат безкритично всяко едно стряскащо предсказание. Не е изключено на отделни места по света паниката и вярата в неизбежната катастрофа да доведат до тежки последствия. А какво всъщност казват маите, този древен народ, прословут с математическите и астрономическите си знания? Описват ли какво точно ще се случи на 21.12.2012? Или съвременни „тълкуватели“ на техните текстове и календари си присвояват правото да говорят от името на отдавна изчезналата индианска цивилизация? Историята познава стотици опити да се изчисли, с точност дори до един ден, „краят на света“. Начините за получаване на желания резултат са невероятно разнообразни, но, за свое съжаление, „пророците“ винаги се провалят. Някои от тях са наказвани сурово, но други, без капка срам от неуспеха си, фабрикуват нови и нови числа и дати. Човешкото подсъзнание възприема по-достъпно понятието „време“, когато то е ограничено, тоест притежава начална и, особено, крайна точка. Областите от познанието, които включват в себе си определения за „безкрайност“, до голяма степен остават неразбираеми за мнозинството от населението на Земята.

Непреодолимо влечение към страшното

Всекидневната безпощадна борба за оцеляване в различни форми съпровожда човешкия род още от времето на неговите маймуноподобни предци. Въпреки това Homo Sapiens изпитва нужда от допълнителна доза „страх“. Приказките и легендите за чудовища и зловещи събития вероятно водят началото си още от лагерните огньове на първобитните хора. Постепенно всяка култура попълва своята митология със специфични същества. Хилядолетия по-късно създаването на различните видове писменост запазва, обогатява и доразвива устната традиция на разказвачите. Нова ярка страница в същата насока е възникването на „готическия роман“ през втората половина на XVIII век във Великобритания. Това направление поставя основите на бъдещата „литература на ужасите“, която и досега остава един от най-предпочитаните от читателите жанрове. Киното разширява още повече възможностите за въздействие върху сетивата на любителите на страхотии. Разбира се, в количествено отношение огромно предимство имат долнокачествените литературни и филмови продукции, създадени единствено с комерсиална цел. Отделни произведения, които поставят дълбоки морални и етични проблеми, се откриват трудно в пълноводния сив поток на посредствеността.

Религията

Всички влиятелни религиозни доктрини през последните три хилядолетия стигат до идеята за „край на света“ в познатия му вид и последващо наказание за греховете, както и възнаграждение за праведниците. Християнството изгражда своята есхатология върху загадъчното „Откровение“ (или още „Апокалипсис“ – (от гръцки Аποκάλυψις)), „разбулване“, „разкриване“, „откровение“), чийто автор нарича себе си Йоан. Текстът, с който завършва Новият завет, е написан на малкия остров Патмос в Егейско море. Различните изследователи на „Апокалипсис“-а определят времевия интервал на неговото създаване между 60-те и 90-те години на I век от новата ера. Въздействието на творбата на Йоан върху съществуващите християнски общини е поразително. Привържениците на новата религия живеят в очакване на неизбежния и според тях съвсем близък „Страшен съд“, когато всеки ще бъде оценяван според делата си. Но годините и десетилетията отминават, а Римската империя и светът като цяло изглеждат непоклатими. Сред християнството започват да набират сила нови идеологически течения, които в следващите векове се превръщат в заплаха за неговите устои, и след дълги спорове и вътрешни борби в крайна сметка са обявени за ереси.

Следващата голяма криза настъпва с наближаването на 1000-та година сл. Хр. Мнозина решават, че това кръгло число символизира момента на „Страшния съд“ и започват да се готвят за него. Всъщност засилващата се истерия засяга само западноевропейските страни и техните църкви, тъй като източноправославният свят използва друго летоброене. Православието е приело за дата на Сътворението 1.IX.5508 г. пр. Хр. и съответно си живее през лето Господне 6507-о. Изборът на годината на Христовото рождество за отправна точка е на монаха Дионисий Малки, роден на територията на днешна Добруджа. След дълги изчисления той решил, че Спасителят е дошъл на този свят точно преди 525 години и съответно обявил, че човечеството живее в 525 г. сл. Хр. Отдавна съществуват съмнения, че Дионисий е сбъркал най-малко с четири години, но вече е късно за поправки. През VIII и IX век Западна Европа възприела новото летоброене, известно като Anno Domini. Очакваната с огромно напрежение и ужас 1000-а година не само настъпила, но и отминала, без да се случи нищо апокалиптично. Отърсили се от парализиращия страх пред всеобщата гибел, хората си възвърнали интереса към житейските радости и се отдали на безкрайни пирове и забавления.

Още „кандидати за слава“

Следващите векове се оказват още по-плодоносни откъм „оракули“, така е и в наши дни. Знайни и незнайни личности, както и голям брой секти, религиозни групи и други организации привличат вниманието с катастрофичните си предсказания. Сред тях личат някои особено любопитни имена (вж. табл.). Често властите или обществеността търсели сметка на авторите на такива пророчества. Немският математик Михаел Щифел дал една от най-детайлните прогнози за „Страшния съд“ – 19.X.1533 г. в 8 часа сутринта. След очевидния неуспех на неговите изчисления ученият бил хвърлен в затвора. Щифел прекарал зад решетките четири седмици, а когато излязъл на свобода, се разкаял и никога вече не правил опити за нови предсказания. През 1793 г. някой си Ричард Брадърс, бивш моряк от британския военноморски флот, създал ново религиозно движение и започнал да проповядва, че Царството Божие ще настъпи най-късно до две години. Точно през 1795-а Брадърс бил арестуван и съден за държавна измяна, защото думите и документите му вещаели смъртта на краля и свалянето на монархията. В крайна сметка злополучният последовател на Касандра бил пратен в лудница, където останал 11 години, преди да го изпишат. Поклонниците на Захария Сичин и неговата „древношумерска конспирология“ пък са убедени, че на фаталната дата 21.12 тази година от дълбокия космос ще долети обещаната планета Нибиру и населяващите я анунаки, които ще ни сложат „на място“.

Известни личности и техните прогнози за „края на света“

папа Инокентий III - 1284 г.

Сандро Ботичели - 1504 г.

Мигел Сервет - 1585 г.

Мартин Лутер - 1600 г.

Христофор Колумб - 1658 г.

Джон Непер - 1688, 1700 г.

Николай Кузански - между 1700 и 1734 г.

Якоб Бернули - 5.IV.1719 г.

Емануел Сведенборг - 1757 г.

Камий Фламарион - 1910 г.

Исак Нютон, Елена Блаватска, Едгар Кейси, „преподобният“ Муун - 2000 г.

Станцията „Мир“ и Проблем 2000

Световноизвестният дизайнер Пако Рабан е почитател на езотериката и окултните практики. През 1999 г. той шокира френската общественост с изявлението, че орбиталната станция „Мир“ ще падне насред Париж и ще причини огромни жертви и разрушения. Рабан разкри всички подробности: катастрофата ще се случи на 11 август 1999 г. точно в 11,22 ч. по време на пълното слънчево затъмнение. За щастие и тази прокоба не се сбъдна, но реномето на модния законодател пострада. Самата станция „Мир“ завърши своя път във водите на Тихия океан през 2001 г.

Датата 01.01.00 предизвика опасения от съвсем друг характер. Много специалисти бяха убедени, че още в първите секунди и минути на новата 2000 г. голям брой компютри по цялата планета ще излязат от строя, защото ще я разпознават като 1900-та. Високотехнологичните компании приеха напълно сериозно предупреждението и внесоха важни поправки и подобрения в своите машини и системи. Дали по тази причина или защото опасността бе значително преувеличена, проблемите и пораженията след 1.I.2000 г. се оказаха много по-малки от очакваното.

Маите

Цивилизацията на маите винаги е удивлявала изследователите с развитието си, изцяло подчинено на математическите изчисления. Народът, построил забележителни градове сред джунглите на Гватемала, Хондурас и полуостров Юкатан, използвал два календара, основани върху двайсетична позиционна бройна система. Единият календар на маите, „цолкин“, съдържал 260 дни, а другият, „хааб“ – 365. „Цолкин“ е по-старият от двата, а в научните среди и досега няма единно обяснение за неговия произход и необикновеното число 260. Всеки ден се отбелязвал едновременно и по двата календара. Да приемем, че годината на маите започвала с датата 1 Имиш 1 Поп, тоест с първия ден от първия месец на „цолкин“ и първия ден от първия месец на „хааб“. Подобна комбинация можела да се повтори едва след 18 980 дни, равняващи се на 52 години по 365 дни. За по-големи периоди от време маите въвели т. нар. Дълго броене. Митичната дата, с която започва Петата Слънчева ера, разчетена върху множество стели, както и в Дрезденския кодекс, изглежда така: 13.0.0.0.0 4 Ахау 8 Кумху. Първото число (13) обозначава 13 периода по 144 000 дни, тоест 5128 години и 281 дни. Всяка от четирите нули (отляво надясно) отговаря на 0 периода по 7200, 360, 20 и 1 ден. Точният ден, разбира се, е 4 Ахау 8 Кумху. Следващата задача е да се установи коя дата според съвременния (грегориански) календар съответства на толкова важния за маите ден. Отново специалистите не са единодушни и по този проблем. Най-много привърженици има датата 11.VIII.3114 г. пр. Хр. Самата Пета Слънчева ера трябва да продължи точно 584 283 дни и да завърши на... Да, отгатнахте! На 21 декември 2012 г.! Тук е моментът да споменем, че отделни изследователи изразяват съмнение дори в истинността на летоброенето на т. нар. Стар свят. В България са издадени три от книгите на германеца Уве Топер („Голямата акция“, „Фалшифицирането на човешката история“ и „Фалшифициране на времето“). Основната негова теза гласи, че към историята на човечеството са „добавени“ 297 години, така че в момента би трябвало да живеем през 1715 г. Руските автори Анатолий Фоменко и Глеб Носовски застъпват сходни идеи („Кой век сме сега?“). Естествено, официалната наука отхвърля всички подобни твърдения, но все пак те са в състояние да ни подтикнат към размисъл за историческите и календарните аксиоми, които сме свикнали да приемаме безрезервно.

Златната жила „2012“

И така, установихме, че дори при най-точни изчисления на 21.XII.2012 завършва една от ерите на маите, а от следващия ден започва новата. За развлекателната индустрия във всичките й форми такова банално обяснение не може да бъде пречка. Темата за „апокалипсиса на маите“ бе подробно разработена в множество литературни произведения, филми, електронни игри, песни и др.

В трилогията си „Денят на Змията“ (2001), „Възкресяване“ (2004) и „Пророчеството на маите“ (2011) Стив Олтън свърза почти всички загадъчни феномени от миналото с един космически „пришълец“, пристигнал на нашата планета преди 65 милиона години.

Британският писател с кипърски корени Стел Павлоу намеси и вездесъщата Атлантида в романа „Дешифриране“ (2001). Неочаквано откритие дълбоко в ледовете на Антарктида принуждава главния герой да тръгне по следите на глобален катаклизъм, който се повтаря на всеки 12 000 години.

Дан Браун също не остави без внимание 21 декември 2012. В „Изгубеният символ“ (2009) именно това е предречената дата на Апокалипсиса.

През 2009 г. на големия екран излезе мегапродукцията „2012“ на заслужилия занаятчия в областта на катастрофичните филми Роланд Емерих. В началото сюжетът се крепи върху научни хипотези за предстоящото планетарно бедствие, но постепенно деволюира в съвременен вариант на библейския разказ за потопа, Ной и Ковчега.

А след 21 декември – накъде?

На базата на всички факти можем да направим „смелата“ прогноза, че на 21.12.2012 г. няма да настъпи „Краят на света“, а ще започне 22.12.2012. Но нека любителите на страшни предсказания не се отчайват. Има още много дати и години, посочени от неуморните „пророци“, някои от които действат на принципа „опитвай, докато стане“. Следващите най-близки по време апокалипсиси са планирани за 2018, 2020, 2021 и 2036 г. Без съмнение ще бъдем удивени от съвсем нови и неочаквани „прозрения“ и „откровения“. В същото време нашата цивилизация трябва да решава безброй глобални проблеми, които реално застрашават нейното бъдеще. Ако видоизменим думите на Остап Бендер, то „Спасяването на човечеството е в ръцете на самото човечество“. Все още.