Научната фантастика и логическите абсурди

Стефан Лефтеров

Съвременната фантастика е сложен културен феномен. Тя има някакво отношение към науката и изкуството, но не е нито едното нито другото. Има такава фантастика, която признава водешата роля на науката в съвременната култура и се явява ревностен пропагандатор на научни знания. Тази фантастика свързваме с имена като Жюл Верн, Хърбърт Уелс, Иван Ефремов и Станислав Лем. Сътворените от тях светове на въображението се управляват от научни закони. Прието е такава фантастика да се нарича научна. Има и такава фантастика, наричана приказна, в която е налице цялостно отричане на законите на реалния свят. В нейните произведения се отрича научното познание. Авторите им често са на открито антинаучни позиции макар и да пропагандират измислени от тях псевдонауки. Тези две разновидности на фантастиката в различните произведения са смесени. Представителите от чист вид имат характера на класика.

Авторът на статията "Понятието "научна фантастика" - логичен абсурд" от 1984 г. бр.6 на сп. "Научен живот" отрича правото на фантастиката на съществуване, независимо дали тя е научна или ненаучна. Доколкото излизането на фантастиката от рамките на литературата и навлизането й в най-масовия жанр - киното е свързано с повишен търговски интерес, са налице различни спекулации. Затова е време да се мисли за ползата и вредата от нея. Но дали тази позиция на автора е обоснована?

Вярно е, че в термина "научна фантастика" има логично противоречие Но е известно, че науката се развива по диалектични, а не по логични закони макар и за някои нейни области логиката да е от решаващо значение. По закона на отрицание на отрицанието науката отрича фантастиката просто защото тя е нейна рожба. Науката е родена от въображението, фантазията. И ако фантастиката е чужда на някои области от науката, то това е защото там в конкретния момент не се създава нещо ново.

А логическите противоречия са в действителност органически присъщи на науката. Преди десетина години един голям математик Пол Коен доказа, че математиката в своите основи не може да се сведе до система от непротиворечиви аксиоми. Във физиката понятието елементарна частица означава едновременно вълна и частица, което наистина е логически абсурд. Така от гледна точка на логиката физиката и математиката са абсурд. А дали и науката е абсурд, та какво остава пък за научната фантастика?