Научната фантастика и мироглед
Стефан Лефтеров
В съвременната социална действителност не всички хора могат да си изградят цялостна представа за постиженията на науката и техниката. Средното и висшето образование при сегашния информационен взрив дават само основните знания в частните научни дисциплини. Необходимостта от съсредоточени усилия за по-дълбоко навлизане в дадена област от друга страна води до една своеобразна кастова разделеност и ограниченост. Тази ограниченост и едностранчивост на мислене е много по-oпacнa от обикновенaта неграмотност, защото е подкрепена често от високо самочувствие. Начинът на мислене на специалиста се проявява не само в неговата професионална дейност, но и извън професионалното ежедневие. Събрани случайно или преднамерено, специалистите от различни области все по-трудно намират общ език дори и за обикновени човешки теми.
В светлината на горного е естествено и разумно да се стимулира интересът на съвременното съзнание към образно-емоционалната сфера на научната фантастика. В нея един от главните проблеми, който ce третира е проблемът за бъдещето и тук научните идеи получават художествена интерпертация, т.е. те се естетизират и довеждат до масовото съзнание.
И тук именно се сблъскваме с един важен тип обратна връзка - въздействието на идеала за бъдещето върху настоящето. Тези, които по-силно вярват в бъдещето се издигат до негови съзнателни творци. То е свързано както с постъпателния ход на обществото така и с ориентацията на отделния индивид. Направената прогноза въздействува върху настоящето, върху дейността на хората и то така, че техният живот в настоящето да съответствува на представите им за бъдещето. Така например, предвидената опасност от замърсяване на околната среда, съществено изменя нашето отношение към природата и довежда до създаването на нов тип екологична етика като съставна част от нашия мироглед.
Научната фантастика сега не се занимава толкова много с
далечните пътешествия в пространетвенно-временния континуум. Реалното ежедневие е достатъчен дразнител на вдъхновението на писателите. Английският писател-фантаст Джеймс Болард твърди: "През изминалото десетилетие равновесието между реалността и фикцията радикално се измени. Вселената ни е подчинена на всякакви фикции и ние живеем в сърцевината на огромен роман. Фикцията е налице. Задачата на писателя е да измисли реалността. Това съждение може и да звучи твъвде силно, но несъмнено при съвременната социална динамика бъдещето върхлита върху настоящето - феномен наречен от Олуин Тофлър "футурошок".
Съветският философ Р.Натадзе /1/ изтъква противоположните прояви в механизмите на фантазията - от една страна бягството от действктерността, загубата на чувството за реалност, а от друга - творчество, стремеж към реконструкция на действителността. Карел Чапек заявява: "Ако мислите, че ни е достатъчно да създаваме илюзии, вие грешите. Нашата мания е още по-чудовищна - ние посягаме на дейтвителността".
Художествените образи на бъдещите състояния могат да бъдат реализирани в песимистичен или оптимистичен план, съответно да бъде създадена антиутопия или утопия. Антиутопията е като средство за предупреждение. Характерни в това отношение са романа на Станислав Лем «3авръщане от звездите» и новелата на К. Борун «Токата». В последното произведение /предстоящо да излезе в библиотека "Галактика и през 1983 г, в български превод/ завърналите се от дълго пътешествие космонавти заварват Земята, в която всички творчески функции на обществото са поети от роботи, а хората са деградирали до обикновени консуматори - тема не нова, но обогатена с много нови елементи. Въпреки дълбоко хуманните идеи залегнали в произведенията на писатели като Рей Бредбъри, Елифорд Саймък и др. западната фантастика бележи своите върхове на художествено майсторство в аптиутопията. В последно време в атмосферата на пораснало недоверие в науката се наблюдава ново възраждане на готическия роман на ужаса. Разбира се науката в такива романи съвсем не е изхвърлена на бунището. В тях тя е лъчът, който осветява картини от ада. В "Освободеният Франкещайн» Брайън Олдис се обявява в защита на религията. Загубата на религиозна вяра, по негово мнение, води до нарушаването на хармонията между емоционалното и рационалното. Отказът от социално-историческо обяснение на противоречията, между научно-техническия и обществен прсгрес в такива произведения поражда ирационална игра с мистиката и готическия ужас.
В произведенията на фантастиката от социалистическите страни образното превъплъщаване на борбата на разума с тъмните ирационални стихии, естетизацията на научните идеи звучат в унисон с оптимизма на социалния модел. В идеята за великия пръстен, мечтата за заселване и обединяване на Галактиката в творчеството на И. Ефремов, мъдрата хуманност на А. и В. Стругацки се усеща неизменно топлината на човешкото присъствие. В своето последно иптервю публикувано в бр. 1? на "Техника-молодежи» Артър Кларк нарича Станислав Лем гений на съвременната фантастика. Преди две години Лем беше изключен от Асоциацията на научните фантасти на САЩ за неговите «антиамерикански настроения». Така конфронтацията на идеите се изразява и в политически демонстрации. Ще споменем още недопускането на съветската делегация до предпоследния конгрес на Еврокон /Европейски конгрес на писатерите - фантасти /. Оптимистичните тонове в социалистическата фантастика не намаляват нейната аналитичност, проникновение и конфликтност. В нея няма страх от бъдещето.
Постиженията в космонавтиката окончателно премахнаха геоцентричния характер на човешкото мислене. Непосредственият контакт на човека с Космоса доведе съответно до космизация на общественото съзнание както в познавателната така и в производствено-практическата дейност. Човечеството не може да реши своите проблеми без навлизане в открития Космос. Ето сега се пристъпва например към обсъждането на проекта за гигантски сльнчеви електростанции в орбита около Земята.
Отливът в последно време на литературната фантастика от космическата тема се компенсира от настъплението на най-масовото изкуство - киното. Фантастичните супер-продукции от рода на "Звездни войни», «Пришелецът» и др, превърнаха този жанр в първоразряден. Сценариите на тези филми отстъпват далече по дълбочината на идеите заложени в тях в сравнение с добрата литературна фантастика. Получи се явление подобно на появата и развитието на.модерната живопис - идеите отстъпват на стремежа за постигане на оригинални ефекти хипнотизирали съзнанието на масовия зрител. Така например идеята за сценария на космическия филм на ужаса «Пришелецът» нито е нова, нито твърде богата за художествени асоциации. В гигантския товарен звездолет връщащ се на Земята от далечно пътуване попада чуждоземно същество. Започва гонитба с екипажа из многобройните проходи, но то е неуловимо и претърпявайки ужасни метаморфози, проникващо навсякъде /даже веднъж вътре в тялото на един от космонавтите/ последователно ги унищожава. Остава една смела девойка спасила се не само благодарение на добрата случайност, но и на своето хладнокръвие и находчивост. Така в този филм всичко държи зрителя в пълно напрежение. Изобилието от специални ефекти създава усещането за изключителна реалност. Но също като уестърните той не дава храна за рационално обогатяване. Примамливият ореол привлича като магнит масовия вкус . Милионите, които са похарчени за него, са реализирани успешно в борбата за спечелване на умовете на непретенциозните консуматори.
Научно-фантастичната живопис е едно явление несравнимо досега с литературната фантастика, но новите тенденции постепенно изменят това съотношение. Засега професионалните художници у нас не виждат богатите возможности за изява, която им дава това направление и повечето от картините на научно-фантастична тематика се рисуват от любители. Изложбите на такива картини привличат една нова публика - млада, жадна за тръпката от необичайното и поради интензивността на възприятието усилват интереса към фантастиката.
Новите тенденции свързаки с космомузиката, аудиовизуалните спектакли за сценичен и полисетивен синтез допълват разнообразието от возможности на научната фантастика във всички области на изкуството.
Измененията настъпили в научната фантастика в последно време и превръщането й в арена на ожесточена идеологическа борба изискват и едно по-ново отношение към нейното място и значение във възпитанието на младото поколение. Естествено тя не дава готови рецепти за разрешаването на наболелите проблеми на съвременното човечество и не може да се приема като всеобщо лекарство, но въпреки това има своето място в условията на ускоряващи се темпове на научно-техническата революция за формирането.на верен мироглед и пълно разгрьщане на творческите способности на съвременния човек.
Литература:
1. Натадзе Р.Г,,Въображение как фактор поведения», Тбилиси,"Мецниэребв 1972, сб.
З.Сивов В. Илков Ю., Идеология и научна фантастика, "Проблеми на културата» 1980 г.,бр. 5, с.34-50.
