SF и F джобно календарче

От Алманах "ФантАstika"
Версия от 22:45, 3 декември 2015 на Sastavitel (беседа | приноси) (Нова страница: Сандро Георгиев ''Иска ли питане, че в нашия случай трябва да започнем с датата 12 септември 1...)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

Сандро Георгиев


Иска ли питане, че в нашия случай трябва да започнем с датата 12 септември 1921 – тогава на бял свят идва Станислав Лем, комуто парките отсъждат да сътвори цяла епоха във вселената на научната фантастика. И по-нататък ще продължим в този позитивен дух, защото поетът е казал някъде: „Хора, искам рождества, не искам смърт.“


1861 – под небето на Париж е роден френският режисьор Жорж Мелиес, автор на първия в историята фантастичен филм „Пътешествие до Луната“.

1881 – в село Тарфа, Чаталджанско, се ражда Георги Илиев, написал първия български НФ роман „О-Корс“.

1906 – София става родното място на Емил Дончев Станчев, който по-късно си избира псевдонима Коралов и под него публикува множество приключенско-фантастични книги.

1916 – в Швеция излиза първото в света списание за научна фантастика Hugin, редактирано от Ото Вит (да, ама тук руснаците претендират, че са по-първи със своя журнал „Идеален живот“, съществувал само седем месеца през 1907 година).

1926 – по онова време се раждат писателите Светозар Златаров, особено заслужил като главен редактор на списание „Наука и техника за младежта“, и Светослав Славчев, чийто юбилей се пада на 18 декември.

1931 – на бял свят се появява Васил Райков, бъдещият журналист, прозаик и художествен ръководител на НФ клуба „Златното перо“ (1969–1971).

Отново 1931 – в две части и с акварели от автора е отпечатана повестта на Николай Райнов „Княз и чума“, която познавачите сочат за първата фентъзи книга в България.

1936 – в Пловдив се ражда разказвачката Величка Настрадинова, прокарала ярка и пъстра диря в отечествената литература на въображението.

1951 – на 30 август стартира в живота художникът Пламен Аврамов, а няколко дни по-късно е роден писателят Александър Карапанчев (и двамата пазят в колекциите си от награди по някой „Гравитон“, „Еврокон“ и т.н.).

1956 – в столицата се ражда Велко Милоев, чиято т.нар. книга-кутийка „Където не сте били“ (2001) си остава сред най-оригиналните ни белетристични, илюстраторски и полиграфични успехи.


1966 – започва житейската пътека на писателя и блогъра Григор Гачев, създал енциклопедичното уики „БГ-Фантастика“.

Втори път 1966 – публикуван е сборникът на Александър Геров „Фантастични новели“ (преведен на немски и после на руски език, той се нарежда между най-успешните ни опити в психологическата НФ).

1971 – към Софийския университет „Климент Охридски“ е основан клубът с красноречиво наименование „Фантастика и футурология“, който се явява праобразът на малко по-младия, но далеч по-известен наш клуб „Иван Ефремов“.

1981 – в любителския сборник „Модели-2“ излиза за пръв път повестта на Любомир Николов „Червей под есенен вятър“ (в нея личат доста от елементите на обявения след четири-пет години в САЩ поджанр киберпънк).

1991 – писателката Величка Настрадинова и художникът Богдан Бенев стават вторите носители на новоучредената награда за добро въображение и доброта на въображението „Гравитон“, чието име е предложено от поетесата Станка Пенчева, а пък спонсорството се осигурява от Любен Дилов.

1996 – списание „Варайъти“ определя Майкъл Крайтън за шоумен на годината и му отделя цели 18 страници в свой специален брой (на тях са поместени поздравления към този уникален писател, учен, сценарист и кинорежисьор).

2001 – „Кървав ренесанс“ на Васил Велчев получава първата първа награда за роман в конкурса на ИК „Аргус“, образно озаглавен „Аргус – фантастика през 100 очи“.