За отношение на разума към устройството на вселената в космологичен аспект
Стефан Лефтеров
Материалистичеката философия изхожда от признаването, че материята е единствена обективна реалност. Това е напълно потвърдено както от естествените и обществените науки, така и от практиката. От самодвижението на материята, от това че движението е единствената проява на нейното съществуване т.е., че материя и движение са неразривно свързани, следва взаимодействието в обективната действителност. И наистина от материалния характер на пространството и от това, че на всички неща са свойствени вътрешни движения и от липсата на абсолютна пустота следва, че промените в един материален обект са резултат и сами водят до изменение в други материални обекти. Съответствието на вътрешните изменения на характера на взаимодействието, а следо¬вателно и на състоянието на предмета, който е действал, е образът. Това съответствие съществува при всяко действие. И поне¬же взаимодействието е свойствено на всички неща, то и свойството отражение е общо свойство на всяка материя. При външни въздействия се получават многообразни вътрешни изменения, различаващи се по своята подреденост от останалите вътрешни процеси и изменения.
Подредеността, оформеността и многообразието са същността на понятието информация. Тя трябва да се разглежда като обективно свойство на материята, а не само като нещо свойствено на съзнателните същества. Като свойство на материята информацията е обективна, но самата тя в никакъв случай не бива да се разглежда като особен вид материя.
Всички форми на материята са обективни, но това съвсем не озна¬чава, че са вид материя. Информацията според негентропийния принцип е пропорционална на ентропията на дадена система. Ентропията е величина въведена за първи път в термодинамиката. В известен смисъл това е мярка за деградацията на енергията в даде¬на система. Когато Айнщайн откри връзката между маса и енергия идеалистично настроените философи заговориха за превръщането на материята в енергия т.е. в смисъл на казаното по-горе отъждествяването на материята с някои нейни свойства е честа грешка. Обективността на информацията означава, че тя не зависи от това дали материята е достигнала нивото на човешкия разум или не, и че дадената информация може да съществува съвсем независимо от това има ли хора или не.
Човешкото мислене се характеризира с познаването свойствата на нещата и явленията, които се проявяват в тяхното взаимодейотвие, независимо от това дали въздействието им е пряко върху човека. Характерно само за човека е осъзнаването, намирането на мястото на даден информационен елемент сред останалите. Навсякъде, където се е достигнало до висшите форми (до най-висшата известна на нас) на отразяване на действителността - мисле¬нето, предварително се е преминало през редица по низши етапи. Това естествено се свързва с необходимото преминаване от просто към сложно и от низше към висше. Разглеждайки мисленето като свойство на високо организираната материя, а тази последната като продукт на по продължително развитие, стигаме до извода, че материята е временно първична в смисъл, че първо е имало нежива, после - жива и най-после жива мислеща материя. Всички тези изводи са верни доколкото ги правим имайки предвид земната цивилизация, или всеки космически обект, където е възникнало, осъществява се или ще настъпи подобно развитие. Ала от гледна точка на огромната Метагалактика такова едно разбиране губи изцяло смисъла си. В необятната действителност, когато някъде едва се заражда ненадминатия и самовлюбен висш продукт на природата -мислещия човек, другаде този висш цвят може да разцъфтява, на трето място да отмира, на четвърто отдавна да е загинал, а на пето още да няма и предпоставки за неговата поява и развитие. В огромната Вселена има достатъчно много "места", където биха могли да се осъществят всички възможни етапи на еволюцията. От друга страна засега учените, занимаващи се с проблема за извън¬земни цивилизации, смятат, че еволюцията на световете не е задължително винаги да достигне до нивото на разума. Смята се, че нашата цивилизация е уникално явление в Метагалактиката. Раз¬витието, първичността по време на низшите и прости форми на ма¬терията по отношение на висшите и сложни, а с това и първичност¬та им по отношение на мисленето с глобална закономерност. Но все пак тя във времето и пространството има локален характер. Иначе би трябвало да приемем история на Вселената, а следователно и начало, следователно и бог или пък, че мислещата мате¬рия се е появила не закономерно, а следователно свише, т.е. пак като божие творение.
На въпроса, имаме ли събратя по разум другаде във Вселената, диалектическия материализъм дава само един отговор - щом като възникването и развитието на мислещия разум е закономерно (макар и не строго задължително) явление то винаги сме имали, имаме и в бъдеще ще имаме. Пресмятайки вероятността за едновременното съществуване на цивилизации на едно и също ниво, засега се предполага, че само в нашата галактика те са не по-малко от хиляда.
Вторичността на мисленето спрямо материята не означава еднопосочна зависимост. Именно защото човешкия дух е преобразуваното и преведено в човешката глава материално, е възможно обратното превръщане на човешкия дух и идеалното в материално. Нашите идеи насочват нашата дейност, а чрез делото идеята се материализира.
В съветското списание "Химия и жизнь" са отпечатани част от спомените на видния съветски учен А.Л.Чижевски за К.Е. Циолковски в които се излага хипотезата на Цолковски за "лъчистото човечество", споделена с Чижевски при една среща между тях в 1932 г. От нея се вижда, че въпросът свързан със съществуване¬то на света, към какви висоти се стреми той, преминавайки през стъпалото на разума, са занимавали непрекъснато великия учен и мислител. Според него съществуването на мозъчен апарат опознаващ себе си и Вселената, за което природата се е трудила мили¬арди години означава, че той й е необходим. По нататък той задава въпроса: въобще закономерно явление ли е веществената фор¬ма на съществуване на материята или тя е случайна, т.е. времен¬на и крайна. Според него веществото в Космоса заема безкрайно малък обем в сравнение с обема на празното пространство и затова човечеството като образувание, в своята еволюция след милиарди години ще се превърне в единен вид лъчиста енергия. Тук на¬вярно Циолковски има предвид превръщането на веществената фор¬ма на :материята в полева т.е. това е грешка от типа на споменатите по-горе. Циолковски допуска и цикличността на този про¬цес, вследствие на което преминавайки през няколко стадия на веществената и полевата форма, разумът ще узнае всичко, самото съществуване на отделните индивиди и на веществения или корпускулярния свят ще стане ненужно, ще се мине в лъчево състояние от най-висок ред, при което той всичко ще знае и нищо няма да иска, т.е. ще се премине в това състояние на съзнанието, което се смята за прерогатив на боговете.
Правейки коментар А. Чижевски споделя, че идеята на Циолковски и теорията му за космичните ери в отделни моменти му се е сторила странна, граничеща с мистиката, И въпреки то¬ва той вярва в интуицията на великия учен, прекланяйки се пред крилатата му мисъл.
Въпреки, че в своята хипотеза Циолковски е направил редица грешки (Чест прави на Чижевски, че не я е присвоил, макар и може би не съвсем вярно предал) от частно научен и философски характер, би било грешка да бъде направо отхвърлена. Разбира се нито един сериозен учен не би се захванал да я развива, тъй като при сегашното състояние на нещата и тяхното разбиране, много от изходните доводи на К. Е. Циолковски имат в из¬вестен смисъл произволен характер. Но доколкото тези идеи докосвайки един наистина важен и труден за разрешаване въпрос разпалват силно вярата в безсмъртието на човешкия дух, те заслужават да бъдат обсъдени.
Вселената често се отъждествява с понятието Метагалактика т.е. всичко, което е достъпно за наблюдение със съвременните астрономически средства. В този смисъл размерите на Метагалактиката макар и огромни са крайни, докато въпросът за край¬ността или безкрайността на Вселената не може да бъде решен на този етап от развитието на частните науки. Следователно твърдението, че веществото в Космоса заема безкрайно малък обем в сравнение с обема на празното пространство е неправилно от различни аспекти. Преди всичко във Вселената не може да има пространство неизпълнено с материя и няма смисъл да се говори за обема на празното пространство в нея след като по начало но е ясно какво представлява Вселената. Веществото в нея заема наис¬тина нищожно пространство в сравнение с обкръжаващата космическите обекти "пустота", но нито е безкрайно малко, нито има случаен характер, защото това може да е вследствие на някакъв оптимален принцип. Така например информацията като обективно свойство на материята, е свързана с подредеността на веществената й форма, а за подредеността е необходима по - голяма или по-малка пространствена отделеност на взаимно отразяващите се обекти.
К.Е. Циолковски в своите разсъждения фактически предполага, че човешката цивилизация е единствена. Идеята, че не сме сами във Вселената е вече в етапа на практическите разработки. На сегашния етап схващанията на Циолковски, че именно нашето човечество ще преобразува цялата материя на Вселената (ако беше жив той лесно би съгласувал своята хипотеза със съвременните идеи) биха били в противоречие с гореказаното. Възможно е в близко или далечно бъдеще нашата цивилизация да влезе в инфор¬мационен обмен с други цивилизации на същото ниво на разум и преходът към по-висшите му форми да се осъществява именно, благодарение и в хода на това взаимодействие.
Идеята на Циолковски за "лъчистото човечество" в по-друга форма е предложена в книгата на Артър Кларк "Космическа одисея на 2000 г.". За съжаление тя там е развита в такава форма, която представлява явен мистицизъм. Превръщането на астронавта Бимън във всезнаещото и всеможещо "космическо бебе" представлява ново четиво от христоматията на обективния идеализъм. Това превъплъщение на обикновенния представител на земната цивилизация е предадено като бърза еволюция без никакво взаимодействие. За кратко време той прекосява галактики, преживява отделни етапи от своя живот, след което не е ясно защо се превръща в бог "който всичко знае". Разбира се от гледна точка на специалната теория на относителността краткостта на този преход е относителна, но въпреки всичко субективния подход към тази идея тук е явен. Цялата книга е про¬низана с идеята за някакво висше същество, което е избрало Земята за обект на своя експеримент - надаряването на стадо маймуни с генератор на разума. Това същество търпеливо изчаква хилядолетия за достигане на космическата ера и след това изведнъж става нетърпеливо - със скок издига разума в лицето на единствения му земен представител до висше себеподобие.
Идеите на Циолковски, въпреки не съвсем убедителната им за сегашните ни представи форма, са много по-богати. Макар, че от начина по който са предадени си личи, че той зле е владеел основните философски категории (това все още не ни говори за нематериалистични позиции), изказаната от него хипотеза макар и не съвсем наукоподобна, не противоречи на приципите на диалектическия материализъм. Макар и не съвсем издържана в частно научен аспект, хипотезата на ЦИОЛКОВСКИ съдържа много рационални моменти, а най-вече неимоверно възбужда въображението. Тези идеи макар и в по-свободна форма могат да бъдат развити в много отношения. Разу¬мът на нивото на "лъчистото човечество" би бил обект с неимоверно силна концентрация на информация, най-съвършенна форма на подреденост, поле с най-силна концентрация на енергия. Не ни ли насочва хипотезата на Циолковски през идеите на академик Амбарцумян за "протозвездната материя" твърде остро към въпроса за произхода на звездите?
От времето на Лудвиг Болцман, създателя на кинетичната теория и съвременнната статистична физика, е приета постановка¬та, че енергията не може произволно да се трансформира от една форма в друга; тя премнава от по-малко вероятна форма в по-вероятна. Ако първоначалното разпределение на енергията не се характеризира с най-голяма вероятност, то понататък енергията се преразпределя така, че във всеки даден момент нейното разпределение съответствува на по-голяма вероятност отколкото в преди¬дущия. Ясно е, че звездите с тяхната огромна концентрация на енергия представляват малко вероятно състояние на материята. Понататъшната еволюция на звездната система след като се е зародила нова звезда представлява преразпределение на първоначал¬ната енергия, преход към по вероятни форми и с това деградиране на енергията, при което ентропията на системата нараства. В 1906 г. Макс Планк в първото издание на своите лекции за топлинното излъчване е написал формула, изразяваща основната мисъл на Болцман - интерпретация на ентропията като логаритъм от вероятността на състоянието на системата. Трябва да се каже, че Болцман е имал предвид само пропорционалността на ентропията и логаритъма на вероятността на състоянието. Тази пропорционалност е наречена от Айнщайн принцип на Болцман.
Обща основа за превръщането на енергията представлява някакъв запас от "невероятност". За слънчевата система тя се състои в различието между температурата на Слънцето и планетите. Сама по себе си енергията не може да бъде основа за превръщане в други форми. Именно от тук произтича невъзможността практически да се използва енергията като такава при равномерното и най-вероятно разпределение. Благодарение на енергията наследена от излъчването на Слънцето във всички обкръжаващи ни тела се намира огромно количество енергия, топлина, но ние не можем да я използваме, тъй като тя е разпределена равномерно, по най-вероятен начин. Напротив, Слънцето и Земята имат огромна и практически неизчерпаема температурна разлика.
"Изравняване на температурата между две тела, обусловено от стремежа им към по-голяма вероятност, продължава вследствие на грамадните им размери милиони години. Премеждутъчните форми, които приема слънчевата енергия, докато не деградира до температурата на Земята, могат да бъдат достатъчно невероятни форми на енергия, и ние лесно можем да използваме прехода на топлина от Слънцето към Земята за извършване на работа, както преходът на вода от парния котел към хладилника. Затова всеобщата борба за съществуване на живите същества не е борба за съставните елементи - съставните елементи на всички организ¬ми ги има налице в изобилие във въздуха, водата и недрата на Земята - и не за енергия, тъй като тя се съдържа в изобилие във всяко тяло, за съжаление в непревръщаема топлина. Но това е борба за ентропия, която може да се използва при прехода, на енергията от горещото Слънце към хладната Земя. За да използват колкото се може по добре този преход, растенията разпускат неизмеримата повърхност на своите листа и заставят слън¬чевата енергия, преди да се установи до нивото на температура¬та на земната повърхност да изпълни химически синтез.
За Болцман е характерно подобно тълкуване на идеите за статистическата закономерност и необратимостта. Льошмидт е ука¬зал невъзможността за дълга продължителност на статистичес¬кото равновесие. Отговаряйки му Болцман е доказал, че неизбеж¬ните отклонения от равновесното състояние се сменя на свой ред със изменения приближаващи системата към равновесие. По такъв начин процесът на прехода от по-малко вероятни състояния към по-вероятни се явява само по-вероятен и не изключва противопо¬ложните прехода. Тази концепция е получила потвърждение в 1905-1913 г. в резултат от работите на Алберт Айнщайн и Мариан Смолуховски, за броуновото движение и флуктуациите. Болцман е при¬ложил понятието флуктоация към Вселената разглеждайки я като затворена система. Ако във Вселената действуват статистически закони, то на всеки процес, съпровождан с увеличение на ентропията, трябва да съответства процес съпроводен с намаляне на ентропията. И тези и другите процеси представляват флуктуации - отклонение от равновесието. Засега такова предположение противоречи на съвкупността от опитните данни с изключение може би само на един факт, имащ отношение към нашата теза така както сме я поставили - раждането на "свръхновите звезди". А този факт макар и единствен е достатъчен. Въпросът е дали той трябва да се обяснява само със статистически разглеждания.
Както беше отбелязано, процесите в дадена звездна система далече от състоянието на равновесие се характеризират с общо увеличение на ентропията. При това в някои нейни обекти - планетите са възможни обратни процеси, свързани с увеличение и натрупване на информация, а значи с намаляне на ентропията. Това натрупване може да бъде локално и неустойчиво, свързано с наличието на живот или без него. Натрупаната информация може да бъде загубена. Даден механизъм на биологично превръщане изработван в продължение на хилядолетия и някои негови представители - животни или растения, възпроизвеждащи се благодареше на наследствената информация може да бъдат безвъзвратно унищожени. Така например поради съществени изменения в околоната среда на нашата планета са изчезнали хиляди животински видове. Това е станало при наличието и вследствие на прогреса на нашата цивилизация, вследствие придвижването на разум към по високо ниво и въпреки това против разума. Самата разумна цивилизация би могла да загине в резултат на някаква причина. И то в глобален аспект общата тенденция на развитие е движение към по-високи нива на разума в мащабите на Метагалактиката.
Както отбелязва Л. Брюлиен процесите в човешкия мовък са уникални в сравнение с другите процеси в природата. В резултат на човешкото мислене става интензивно натрупване на информация, нещо което се извършва и по друг начин в природата, но никога и никъде на такова високо ниво. Това се дължи не толкова на отделия човешки индивид, а на неговата принадлежност към човешкото общество, на продължителното усъвършенстване на умствените възможности на човека в резултат на борбата за съществуване. В по-старо време на Земята е имало високо развити цивилизации, които не са влизали в контакт една с друга. Едни са загинали, други в по-ново време са унищожени или погълнати от европейската цивилизация - взаимодействието не винаги води до увеличение на информацията.
Засега не е ясно какви са границите на човешкото развитие. Може само да се вярва в това, но не и да се твърди, че човешкия разум разглеждан в рамките на земната цивилизация ще бъде вечен. Нашите разсъждения не могат да претендират да бъдат окачествени като научна хипотеза. Отношението на човешкия разум към процесите на изменението на ентропията във Вселената е повече от очевидно в рамките на околоземното пространство, добре обосновано в рамките на слънчевата система и проблематично що се отнася за взаимодействието с други светове. При една твърде свободна екстраполация ние можем да предполагаме, нещо което се съдържа в идеите на Циолковеки и да ги конкретизи¬раме. Движението на човешкия разум към по-високи нива е свързано с натрупване на енергия и нейното изразходване. Натрупването на информация от земната цивилизация е в резултат на използване на част от слънчевата енергия, в процеса на нейната деградация. Това са два различни процеса, при което с единия ентропията намалява, а с другия нараства. В рамките на наблюда¬ваната от нас част от Вселената и на този етап от човешкото развитие преобладаващи са процесите свързани с нарастване на ентропията. С прехода на разума към по-висши нива е възможно по-интензивно натрупване на информация с други думи производство на негентропия. За раждането на звездите е необходима огромна концентрация на вещество макар и с ниска начална плътност. Засега се предполага, че звездите се раждат от мъглявините. Не е ли "лъчистото човечество" на Циолковски възможния звезден генератор. Според него претърпявайки многократни превръщания, разумът ще достигне състояние, когато всичко ще може. За да изгоним окончателно хипотезата за началото и края на света е до¬статъчно то да може да запалва слънце. По-висше призвание на човешкия разум едва ли би могло да се измисли. С него по този начин се затваря гигантския природен цикъл.
Тези разсъждения изказани в твърде свободна форма не могат да бъдат конструктивни на този етап на разума, при това ниво на човешките знания. Те са по-скоро резултат на интуитив¬на убеденост отколкото на добра обосновка.
В хода на това изложение беше изтъкната връзката между важни филосовски категории - информация - ентропия - негентропия - разум. Многочислени мислители и учени са се опитвали да използват понятията ентропия и информация в своите разсъждения за началото и края на света, за обективната реалност на последния или за възникването на живота на нашата планета. Но нито в един от тези случаи не е постигнат убедителен резултат. Вмешателството на ентропията не е помогнало да се реши нито един от тези проблеми, които съгласно своите убеждения всеки може да разглежда само като още нерешени, въобще неразрешими или като лъжливи проблеми. Освен завоювалия си признание принцип на Карно, нямащ наистина пряко отношение към термодинамиката, но затова пък изпълнен с мъдрост съвет. Сади Карно ни е оставил редица изречения, някои от които са събрани в биографичен очерк, принадлежащ на перото на по-младия му брат Иполит. Сред тези мисли фигурира и следния съвет, който може да служи като мото на нашето съчинение:
"Говори малко за това, което знаеш и въобще не приказвай за това, което на знаеш."
За наше оправдание ние можем само да кажем: Примами ни крилатата идея и удивителната интуиция на гениалния К.Е.Циолковски.
Литература
Л, Брюлйен, "Научния неопределенностъ и информация", М., '"Мир", 1965 г,
Б. Г, Еузнецов, "От Галилея до Зйштейна", М., "Наука",1966 г#
Шамбадаль, „Развитие и приложение понятия знтропии”, М. "Наука", 1967 г#
