Иван Иванов

Иван Иванов

Астроном.

Бивш директор на Народната астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник”.

Председател на Българската асоциация за астрономическо образование.

Член на National Geographic Society – USA.

Депутат от 22 Варненски избирателен район в VII Велико народно събрание

За Стефан Лефтеров

Със Стефан се познаваме от 1962 година. Заедно участвахме в школа по математика, която водеше господин (тогава другаря) Недев. Стефан беше единствения участник от Техникума по дървообработване и вътрешна архитектура. Тогава ни показваше малки картини рисувани с цветни тушове и цветни моливи върху бял немски кадастрон. Най-често това бяха ракети, космически кораби и извънземни пейзажи.

През 1964 година той започна да следва в МЕИ Варна - сега Технически университет, след това се прехвърли да учи физика в Софийския университет. След университета изкара военната си служба и започна работа по разпределение като учител по физика в Дългопол. След края на разпределението стана асистент в МЕИ (ТУ) Варна.

Между временно още преди 1970 година беше станал известен със свои картини изпратени за публикуване в съветското списание “Техника молодежи”. Главният редактор на списанието - Василий Захарченко не само публикува картините му, но и участва с тях в Световен конгрес на фантастите в Япония, като една от тях беше използвана като фон за предаване на Японската телевизия. Картини от този период бяха публикувани и в България в списание “Наука и техника за младежта”. Това бяха предимно работи с цветни тушове и моливи върху картон.

След казармата Стефан започна да рисува с темпера и масло. Купуването на хубави маслени бои беше възможно само с помощта на художници членове на Съюза на българските художници. Сам откриваше за себе си различни технологии и техники на рисуване. В този период рисуваше с множество различни по цвят точки, стил познат като поантилизъм от времето на френския импресионизъм. Основните теми бяха сложни пространствени конструкции, звездни системи, космически кораби. Това бяха феерии от цветове и форми. Поради това, че по това време подобни картини бяха извън приетите канони, на Стефан му беше отказвано да излага картините си на годишните изложби организирани от Съюза на българските художници, за това той излагаше голяма част от картините си във Варненската обсерватория.

В този период в България бяха създадени клубове по прогностика и фантастика, благодарение на което млади хора с интереси в тази област можеха да се срещат и да обменят мисли и идеи. Проведоха се няколко национални събора на клубовете. Във Варна Стефан беше инициатор и несменяем председател на Клуб по прогностика и фантастика наречен “Андромеда” по името на известния роман “Мъглявината Андромеда” на съветския писател Иван Ефремов. Клубът използваше една стая на първия етаж на Младежкия дом в продължение на няколко години. Там беше и библиотеката от фантастична литература. Картини на Стефан украсяваха Младежкия дом, но основната част беше в Обсерваториата. В МЕИ (ТУ) където Стефан работеше също имаше много негови картини. Когато разрешиха излагането и продажбата на сувенири и картини на Златните пясъци, Стефан почти през цялото лято беше там. Така негови картини станаха притежание на колекционери от Германия и други страни от Европа.

През 1992 година Стефан изненадващо напусна този свят.

За съжаление с изключение на изложбата в сградата на Община Варна организирана през 2005 година от клуб “Землемория”, творчеството на първия и с най-голяма известност български художник фантаст остава непознато за българската публика. Надявам се, че с тази изложба и планираната за следващата година изложба в Обсерваторията ще положим основите на една постоянна експозиция, а защо не и да предложим на Община Варна и галеристи от Варна да финансират издаването на един албум с изкуството, което Стефан остави.

Практически Стефан беше първият български художник фантаст познат и извън България. След него още няколко български художници започнаха да рисуват картини на фантастични теми.

20.10.2010, Варна