Научната фантастика отвръща на фентъзи удара

От Алманах "ФантАstika"
Направо към: навигация, търсене

Свикнахме с факта, че книжният пазар е залят с дебели фентъзи томове, а научната фантастика, ако я има, се крие в определени поредици само за ценители. Особено безкоментарно това изглежда за руската фантастика, която започна да се появява епизодично тук-таме и у нас.

Но напоследък в Русия се проявиха тенденции, поставящи под съмнение тази видима победа на пазарното фентъзи. Като доказателство ще преведем части от програмата на големия кримски конвент „Съзвездие Аю-Даг“ (той е и най-активното средище на писателските работилници за млади автори), състоял се за шести път в курортния комплекс Партенит от 11 до 14 октомври 2012 г.

„ ......................................

ТВОРЧЕСКИ КУРС ПО НФ РАЗКАЗ:

NF+2012.jpg

Водещи: фантастът Антон Первушин, действителен член на Руската космонавтска федерация, зам. председател на Секцията по научнофантастична и научно-художествена проза при Съюза на писателите; Глеб Гусаков – редактор на серията „Истинска фантастика“ в издателство „Снежный Ком М“, и известният писател Ярослав Веров.

ТЕМА НА ТВОРЧЕСКИЯ КУРС: „Високотехнологичната инверсия, или с микроскоп по гвоздеите“. Във фокуса на конкурсните произведения трябва да стои технологията (или няколко такива) на близкото бъдеще. Това могат да бъдат ИТ технологии, биотех, генна инженерия, нанотехнология, космически технологии или други такива. Има само две условия:

А) Технологията не бива да излиза от рамките на съществуващите научно-технически перспективи. Разбира се, ние пишем фантастика, но се постарайте да минете без нула-транспортировка, свръхсветлинни скорости, антигравитация и тем подобни „тъмни материи“. Даваме си сметка, че това не е лесно, ще се наложи да попрочетете научна литература, да поговорите със специалисти... Обаче така е по-интересно.

Б) Вашата фантастична технология трябва да бъде разработвана, за да удовлетворява известни потребности (материални, културни, комуникативни и др.), но в процеса на сюжета човечеството следва да намери някакво неочаквано приложение: или „с микроскоп забиваме гвоздеи“, или „гвоздеят се оказва микроскоп“, или пък нещо друго :-).

Не е излишно да отбележим, че разказът не трябва да прилича на научнопопулярна лекция, а напротив: да има остър конфликт, интересен сюжет, ярки персонажи, необикновена атмосфера – въобще всички атрибути на добрия НФ разказ. Текстове, изградени върху фентъзи и мистика, няма да се приемат. Наградените разкази ще бъдат издадени в сборник, който изглежда по следния начин:


ТВОРЧЕСКИ КУРС ПО ФЕНТЪЗИ

Тема: „Магията в огледалото на ви-соките технологии“.

Водещ: пермският фантаст Дмитрий Скирюк.

Ще се анализират текстове, в които човекът живее и твори в света на магическото бъдеще. Опитайте се да покажете този свят по-чист, по-добър, без да се плъзгате по наклонената плоскост на безмозъчните битки и тъпото хихикане – на ваше разположение са къде по-силни козове. Не ви трябват никакви „сталкери“ в магични „зони“, мрачни вещери и дългокраки „вещички“ – такива у нас с лопата да ги ринеш. Магични училища и ученици магове също не ви трябват. Разглеждайте всякакави въпроси: магията на високите технологии, професионалните магически спорове и дебати; противоборствата на държави и свръхдържави; приложението на битовите и бойните магически заклинания, магичната мода и развлеченията на един паралелен ХХІ век, магическия киберпънк и паропънк, магическата „Силиконова долина“ (пък ако щете, и палантири с марката „Гандалф инсайд“), проблемите с утилизацията на магичните отпадъци, екологичните последици от магьосническите войни и катастрофи... магическите Хирошима и Чернобил; вълшебното престъпление и наказание през нашия век и така нататък до магическия тероризъм и начините за борба с него. Като примери нека ви служат такива текстове като „Дъщерята на железния дракон“ от Майкъл Суонуик, „Лорд Дарси“ на Рандъл Гарет (с корекция за изминалите 100 години) и обожаваният от всички нас „Понеделник...“, който знаем кога започва .

Да почистим жанра от боклука, експериментирайте със сюжета и формата!

......................................“

Е, има над какво да се помисли, нали?