Представяне на Forest of Magic

Димитър Панайотов, Сияна Иванова

Здравейте! Ще ви представим нашето „новородено“ – най-новия сайт за фентъзи и научна фантастика в България.

Казваме „нов“, но това не е съвсем така. Идеята за сайта се зароди през 2008-а, но за съжаление не сполучихме от първия път и той просъществува едва няколко месеца. Сега, година по-късно, се завръщаме с по-голям ентусиазъм и, може би, с малко повече опит.

Не бяхме сигурни как точно да ви дадем представа за нас и това наше начинание. Накрая решихме да го определим с една дума, която напираше изпод пръстите – копнеж.

Ние сме млади хора, които умеят да копнеят и мечтаят. На които само този свят не им е достатъчен. И заради това търсим отглас на бляновете си, нови светове, преживявания и усещания. Откриваме ги във фантастиката. В книгите намират проявление мечтите, копнежите приемат облик. И те се превръщат в незаменима част от живота ни. Но това все още не стига. Когато открием нещо важно, което обичаме с цялата си същност и което има истинско значение за нас, искаме да го покажем, споделим, дадем на другите. За да го направим, създадохме един сайт, където пишем за своите копнежи.

„Гората“ (на английски, Forest) за нас е мястото, където можем, в някой скучен следобед или просто когато имаме нужда, да изливаме същността си, като пишем за нещо, което обичаме: фантастиката. Обичаме я във всичките ù форми – от космическа одисея, антиутопия и киберпънк до епично фентъзи, и във всичките ù проявления – книги, филми, игри, анимета, дори в музиката. Тя може да накара човек да усеща, независимо дали страх, тъга, обич, надежда или просто това затоплящо чувство, след като обърнеш последната страница. Книгите, особено фантастиката, оставят следа, нещо, което ще носиш в себе си след това. Може би усмивка и затопляне, може би едно мъничко жило. Не само книгите, всъщност – всяка хубава история. „Гората“ е създадена, за да ни даде възможност да пишем за тези „оставащи“ неща, като се надяваме да предадем преживяванията и чувствата си на читателите.

Пишем както за актуални, съвсем скоро излезли материали, така и за такива, които са придобили статуса „вечно зелени“. Не претендираме да сме професионалисти. Ние сме просто фенове, пишем с желание за това, което ни вълнува, и се надяваме да развълнуваме и вас. Вие ще прецените дали сме успели...

„Гората“ е сайт за Човеци, които не се страхуват да мечтаят, чието въображение може да лети и в чиито умове думата „копнеж“ извиква нещо красиво, необятно и фантастично.

И понеже без по-„сухата“ информация не може, ще ви разкажем и за разделите на сайта. Скромният засега, но обещаващ раздел Книги е пълен (но още не догоре) с рецензии и впечатления за различните истории, които са ни накарали да се замислим или просто да чувстваме. Имаме си също и раздел Кино – филми, сериали и анимета – за всеки по нещо. Музиката, която е неделима част от всичко останало, също има свое място в „Гората“. И за нещата, които са ни рак, ни риба – Други материали. Малко по-нестандартна идея е Горският съд – ще видите за какво става дума. Към сайта има и форум, за да можем да коментираме живота, Вселената и всичко останало на спокойствие.

По-долу са представени откъси от материали в сайта.

Фенбойщина и критика

Тук се намира и нашата специална рубрика „Горски съд“, където на скамейката ще „седят“ нашумели филми, книги, компютърни игри, музикални групи или проблеми, интересни теми и дискусии, които ви касаят и вълнуват (тип кокошката срещу яйцето, пясъчни замъци срещу ледени дворци, Дядо Коледа срещу Дядо Мраз, Великденския заек срещу Великия Мравояд и т.н.).

Надяваме се да следите с интерес нашите „процеси“, където ще се опитаме да ви представим и двете страни на монетата – отрицателна (обвинението) и положителна (защитата). Тук ще се сблъскат две мнения, а накрая ще можете да видите и окончателната „присъда“ на сайта. Но нали знаете, че понякога невинни биват осъждани, а виновни – онеправдани? Дали ще се съгласите с крайната ни „присъда“, или пък ще си изградите и запазите собственото мнение по въпроса – това е строго индивидуално. Но винаги имайте предвид, че никой не ви задължава или натрапва чужди възгледи – ние просто сме длъжни да дадем и нашите.

(Описание на рубриката Горски съд)

Любов

Сюжетът, макар и привидно наивен, е гениален. Всичко е логично и стройно, всичко си има обяснение и е на място. Книгата предоставя една оригинална концепция и умело среща минало и настояще, реалност и магия. Коментарите на Верена за нашата действителност, сравненията минало-настояще, философските ù разсъждения, спомените ù… всичко това просто трябва да се прочете, да се усети. Това, което прави впечатление, е романтиката в книгата, която предоставя една красива и чиста, но в никакъв случай сладникава, любовна история между мъж и драконче, която през цялото време успява да бъде истинска и действителна. Като се започне от простичкия им процес на опознаване, пламенната страст между тях, мине се през размяната на фундаментални възгледи за живота и се стигне до момента, когато Верена се превръща в малко, крилато и изящно змийче, свива се на кълбо и заспива до гърдите на Радо. Красота.

(из рецензия за „Да пробудиш драконче“, секция Книги)

Отчаяние

„Пътят“ е история за един мрачен, потискащ, мъртъв свят. Свят, лишен от живот, от надежда и мечти, свят, където единствените цветове са черното и сивото, където водата е отровна, а оскъдната храна – покрита в талази прах, където дъждът е от пепел, а слънцето е черно, където дори звездите за изтрити, а Луната тъне в забрава. Това е един свят, покосен от едва загатнат и мистериозен ядрен апогей. Тук няма да намериш нито обяснение за настъпилия апокалипсис, нито причините, довели до него, няма да видиш паникьосани и бягащи хора, няма да прочетеш някакво описание на падащите бомби, изригващите вулкани или унищожителните земетресения, дори няма да получиш някакво послание да пазиш природата и помагаш за световния мир. Не. Единственото, което ще намериш тук, са чувствата, които усещаш, съпреживявайки едно пътуване.

Защото в този свят, където времето е спряло, където цивилизацията и природата са мъртви, пътуват един баща и един син. Те нямат имена и история, те са просто „мъжът“ и „момчето“, тръгнали на юг към океанския бряг за дни, месеци, години. Но не защото там ги очаква спасение или защото там ще достигнат до така желаното избавление. Не. Те просто нямат друг избор. Защото докато са живи, не могат да седнат, очаквайки смъртта. Затова, нарамили пърпавите си дрехи, незнаещи какво е дом, забравили вкуса на истинската храна, въоръжени с пистолет и два патрона, те пътуват из магистралните вени на опустошената си страна, разбирайки, че надеждата е най-страшна им мечта, най-голямата им илюзия. Вървейки денем из пустошта, където единственият признак за движение е носената от вятъра пепел, наблюдавайки скелети на дървета, преобърнати коли и изоставени сгради, опитвайки отровната вода, подушвайки мръсния въздух, това, което те усещат, е смърт. Криейки се нощем в изоставени животински хралупи, дочувайки нечовешки стенания, наблюдавайки далечните огньове на шайки канибали, това, което те усещат, е смърт.

(Из рецензия за „Пътят“, секция Книги)

Копнеж

„Последният еднорог“ може да се опише само с една дума – копнеж. Копнеж за красота, копнеж за любов, копнеж за нещо истинско… Бийгъл е невероятен творец, художник, рисуващ своите герои, образи и случки с изящество и грация, на която са способни малко писатели. Книгата е изваяна и изписана с невероятно умение, съчетаваща в себе си много от всичко. Тя пробужда сърцето и гали душата, изостря сетивата и те потапя в атмосфера, караща те да чувстваш с цялата си същност. Всяко едно нещо в нея е уникално и неповторимо, героите, случките и начинът, по който са представени. Привидно това е една приказка, напълно нереалистична и измислена, но същевременно криеща в себе си толкова истина… Приказка, способна да те разплаче и разсмее, да те накара да се почувстваш не толкова самотен, малко по-добър, много по-топъл и наистина Човечен.

(из рецензия за „Последният еднорог“, секция Специално)

Надяваме се разходката ви из Гората да е приятна. И може би дори ще срещнете еднорози...