SOS-роман „запали“ „Фар“-а

посрещнаха автора със свещи

Бардове възпяха героите на Янчо Чолаков, фантастът заклеймява чалгата и насилието в държавата-изрод, наречена България

Последната книга на Янчо Чолаков “Запали свещ на дявола” бе представен в читалище “Фар” в петък. Приятели на бургаския писател от „Кръгът на барда“ представиха творбата като роман-надежда и зов за спасение. Социалните огньове от “Запали свещ на дявола” могат да се видят отдалече. Авторът сподели, че идеята за романа се появила след среща-разговор на членове от софийския клуб за евристика и прогностика „Иван Ефремов“ с покойния вече Христо Фотев. Тогава поетът разказал за трагичното състояние на Черно море и приканил фантастите да се занимават с това, вместо да описват разни далечни планети.

Представянето на романа започна с палене на свещи, но не за дявола, а в името на надеждата. Салонът на читалището беше осветен от светилниците, до които стояха книгите на Янчо Чолаков. Светлината от свещите и от творбите на фантаста озари душите на бардовете и на техните приятели. Светлана и Атанас Стоянови прочетоха откъси от романа, а Христо Граматиков каза, че е обещал да напише песен, но не е можал. „Затова ще ви изпея нещо на Янчо Чолаков по музика на Владимир Висоцки и в аранжимент на Стефан Димитров. И понеже Богдана Карадочева я няма, ще ви я представя аз“, пошегува са Граматиков. Песента му за Ешерихия Коли бе посрещната с бурни аплодисменти. Героите на Чолаков бяха възпети и от дует Стоянови.

„Под заглавието на романа „Запали свещ на дявола“ пише жанр фолкпънк. Издателите искаха да го махнат, но аз се противопоставих и то остана. На 12 декември в софийския клуб „Иван Ефремов“ ще има обсъждане на книгата. Тогава темата на дискусията ще е „Какво е то фолкпънк и има ли почва у нас?“. Сами разбирате, че фолкът и пънкът взаимно се изключват. Това е все едно да обединиш валс и марш. В литературата със сигурност до момента няма такова направление. Затова аз казах, че

• фолкпънкът е жанрът, в който ние с вас живеем.

Това е светът на чалгата и насилието. А иначе „Запали свещ на дявола“ е преди всичко антиутопия...“, каза Янчо Чолаков от сцената на читалище „Фар. „Някои книги са пророчески, такава е и тази книга. В нея се описва продажбата на сърцето на Петър Берон. А наскоро от музея в Котел бе откраднат Рибният буквар, тоест, алегорично това е сърцето на автора“, добави бардът Атанас Стоянов. Рисунките в книгата са негово дело.

• Янчо е една глътка свеж въздух сред океана световна простотия,

възторжено отбеляза писателят Георги Христов. „Една вечер, докато превключвах каналите, видях някакъв американски фантастичен филм. Исках да видя на какво ниво се намират те. От екрана ме гледаше някакво нещастно влечуго – змия, дълга 25 метра. Живееше в Антарктида. Голяма скръб! Сред ледовете си правеше канали. Горкото животно, изкарано от ареала, който би могло да обитава! Чудех се как ще го вържат в сюжета. Е, изкараха някакъв генератор, около който змията се мотаеше, постопляше се, и, естествено, ядеше хората... Няма лошо, дотук добре, обаче, вместо да ги гълта, както всяка една змия, уважаваща себе си, тя започна да ги дъвче като лъв. Направо се отчаях и смених канала... В това отношение отговорно мога да ви заявя, от името на Дружеството на българските писатели-фантасти, че книгата на Янчо е просто една глътка свеж въздух сред океана световна простота“, каза Христов.

• Янчо не е фантаст. Той е поет,

апострофира го Иван Кожухаров. „Не знам как ще реагирате, но за мен творбите на Чолаков не са фантастика. Това, че книгата ти е излязла 6 години по-късно, не я прави по-малко актуална. Действителността и сега си е същата. Това, което го четем, го виждаме и сега, за съжаление! И в тоя смисъл, той за мен не е фантаст. Това, което е написал, е повече от реалност за мен. В книгата има достатъчно количество хумор. Спомням си едно изречение - „Абсурдното, представено с вкус, буди отвращение и възхищение“. Авторът на „Запали свещ на дявола“ е поет, защото се усеща тъгата му по това, което пише. Доколко обичаш фантастика, Янчо, не знам, но продължавай в този стил, той е печелившият за теб, това е твоят стил“, каза още Кожухаров.

• Обичам само един фантаст,

призна Христо Граматиков. Бардът сподели, че се е запознал с Чолаков при представянето на една от неговите книги. Попаднал случайно в салона. „Казах на приятели, че признавам за фантаст само автора на „Самотният редник“. Когато прочетох тази книга, имах чувството, че писателят е ентомолог, и то професор. Много добре познаваше този свят и имаше изключително развито въображение. Оказа се обаче, че пред мен стоеше авторът на „Самотният редник“. Оттогава съм му фен“, призна Граматиков.

Преди свещите да изгорят, китарата и слуха на почитателите си погали Явор Георгиев. Айтоският бард пя без нежната си половника от дует „Страст“ -Живка, но всички в залата му прегласяха и ръкопляскаха. Двамата направиха успешен дебют на барфестивала в Ловеч през септември. „Очаквайте го отново на сцената на читалище „Фар“. Той ще е наш специален гост в един от следващите петъци“, разкри Христо Граматиков.